На днешния ден през 1901 година художникът открива първата си самостоятелна изложба във френската столица
Едва 19-годишен, на днешния 24 юни през 1901 година, Пабло Пикасо ще открие своята първа самостоятелна изложба в Париж. Звездата му ще изгрее на небосвод, отреден от вечността за бъдещите поколения, които трябва да помнят личности и таланти като него.
Испанският художник и скулптор от ранна детска възраст проявява интерес към рисуването. Попива съветите на взискателния си баща, също художник, като е готов да изостави училищната си дейност в името на изобразителното изкуство.
Макар и роден в Малага, за свой истински дом Пабло приема Барселона – град, подвластен на модерното и предизвикателното. Това добре личи в голяма част от картините му, от които прозира както любовта, така и носталгията към града, в който художникът се е чувствал наистина като у дома си. След като завършва Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид, пристига за първи път в артистичната столица на Европа – Париж. Там живее в недоимък, но има възможността отблизо да се запознае с образците на френската литература и изкуство. Гори картините си, за да не умре от студ, а този факт по някакъв странен начин винаги ме кара да направя аналогия с живота на великия Ван Гог. Защото за да бъдеш сред великите имена, непременно има обстоятелства, с които трябва да се сблъскаш в името на заветната цел.
В синия му период намират място теми като смърт, старост и бедност, вдъхновен е от меланхолията и тъгата, въпреки че те буквално да го хвърлят в силната прегръдка на дълбока депресия. В розовия пък рисува основно пътуващи циркови артисти – комедианти, танцьорки и акробати. Преобладават розовото и червеното, вероятно заради Фернанде Оливие, която става негова първа любовница. Точно тогава комедийният образ Арлекино занимава въображението му, за да се превърне днес в един от запазените символи на Пикасо.
Малцина вероятно знаят, че художникът всъщност е отличен писател и поет. След себе си оставя стотици стихотворения, макар вдъхновението за тяхното написване да го спохожда, след като навършва 53-годишна възраст. Автор е и на две пиеси, едната от които поставена на сцена под режисурата на Албер Камю и със съдействието на Жан-Пол Сартр.
„Вината“ за всичко, случващо се с развитието на творческия гений на артиста, поема именно Париж, тъй като благодарение на възможностите които му дава градът, създава хиляди, хиляди творби, сред които картини, рисунки, скици, скулптури, керамики, сценични костюми и декори. А за нас, обикновените хора, остава благодарността. Защото Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Клито Мартир Патрицио Руис и Пикасо не подлежи на забрава!
Добромир Банев
ARTday.bg
