Откритията са направени при разкопки на средновековната българска крепост Вердица
Исторически музей – Твърдица провежда проучване на Средновековната крепост – Вердица в местността Градището, финансирано от Община Твърдица и Министерството на културата по проект на музея за проучване и полева консервация. Изясняване на стратиграфията (геоложки и археологически слоеве) на разкритите съоръжения в югоизточния сектор на крепостта започва през 2020 г. Целта на археологическите разкопки през 2022 г. е пълно разкриването на останките от църквата и изясняване на нейния план. Проучванията ще продължат 1 месец, като за тях са осигурени 30 000 лв. от Министерството на културата и 14 000 лв. от бюджета на Община Твърдица, казва за БНР – Радио Стара Загора археологът Красимир Велков, директор на Исторически музей – Твърдица и ръководител на разкопките.
До момента са разкрити значителни части от стенописите на църквата, разположена на 20 м на югоизток извън крепостните стени. Тя е еднокорабна с полукръгла абсида и притвор. Най-добре са запазени стенописите в северозападния ъгъл на притвора. В долната му част е оформен цокъл от правоъгълници с различен цвят, а над него на тъмнозелен фон се откроява част от права фигура на светец или монах, пострадал за християнската вяра.
За съжаление, времето и иманярските посегателства са довели до значителното унищожение на този впечатляващ български паметник от XII – XIII век, съобщават от общинската администрация.
Датировката на храма е направена въз основа на стила на строежите, както и по някои от находките – монети на българските царе Константин Асен, Иван Александър и Иван Шишман, сребърни обеци с позлата, византийски монети и др.
Останките от средновековния град-крепост Вердица и църквата са открити през 1959 г. в местността Градището на 1,5 км североизточно от град Твърдица. Извършвани са проучвана под ръководството на проф. Стамен Михайлов и Елена Бацова.
Вердица е разположена върху рид, който от север, запад и юг е заобиколен от река Твърдишка. В тези посоки склоновете на рида се спускат почти отвесно към реката, правейки го недостъпен. Единствената сухоземна връзка е от изток със западния склон на връх Кутра.
Крепостта е известна от изворите. За Вердитца говори византийският поет Мануил Фил (ок. 1275 – ок. 1345) във връзка с византийските походи, предвождани от Михаил Дука Глава Тарханиот (пълководец по времето на императорите Михаил VIII и Андроник II Палеолог) срещу въстаниците на Ивайло.
В коментара си към „Български градове у Мануила Филъ” Константин Иречек свързва името Вердитца с Твърдица, като „голямо селище по шосе през Балкана за Елена”.
Проследявайки същите събития, Васил Златарски пише за Тарханиот, че той е “дошъл в Твърдица-Вердитца, при сегашното село Твърдица”.
Крепостта е идентифицирана и от ст.н.с. Атанас Попов като споменаваната от Мануил Фил крепост Вердитца. Тя се намира в началото на един от най-късите пътища от Тракия през Средна гора и Стара планина за Северна България. В нея е имало гарнизон, който е охранявал Твърдишкия проход.
Крепостната стена, издигната на това естествено укрепеното място, затваря пространство с площ 24 дка. Зидът е граден от ломени камъни, споени с бял хоросан. Все още има запазени части от него, които се издигат на 4 метра височина. Дебелината на външната стена е 3 м.
Според Попов голямата площ говори, че Вердитца е имала важно значение за отбраната на столицата Търново.
И днес легендите разказват за славата на старопланинските крепости. През 1279 г. се състои походът на византийския пълководец протовестиарий Априн срещу въстаниците на Ивайло, спрян при крепостта Девина (Община Котел) и завършил с унищожение на цялата ромейска войска. Легендата за Вердица също е свързана с тези събития, се казва на сайта на Община Твърдица.
Източник: Исторически музей – Твърдица, Natiomalgepraphic.bg; На заглавната снимка – На тъмнозелен фон се откроява част от права фигура на светец или монах, пострадал за християнската вяра
ARTday.bg
