Композиторът черпи вдъхновение от самия живот
„Напразно си мислят, че колосалният успех на този млад човек е резултат на умна реклама… Маскани, очевидно, е човек не само талантлив, но и много умен. Той разбира, че навсякъде се усеща духът на реализма, сближаването на изкуството с истината на живота, че човекът с неговите страсти и скърби ни е по-понятен и близък от боговете и полубоговете. Той, с чисто италианска пластичност, илюстрира избирани от него житейски драми и в резултат се получава произведение почти неотразимо привлекателно за обществеността.” Тези думи на друг велик творец – Чайковски, са може би едно от най- точните определения на успеха на Пиетро Маскани.
Именитият италиански композитор пръв осъзнава, че най-завладяващи са сюжетите, почерпани направо от живота на хората и пресъздаващи действителността такава, каквато е.
Маскани е роден в семейството на пекар, голям любител на музиката. Забелязвайки в сина си музикални способности, баща му, без да жали оскъдните си средства, му наема учител – баритона Емилио Биянки, който подготвя малкия Пиетро за музикалния лицей “Керубини”. На 13 Маскани пише симфония и „Аве Мария”, които са изпълнени с голям успех. Способният младеж продължава обучението си в Миланската консерватория при Понкиели, където по същото време учи и Пучини. След завършване на консерваторията (1885) Маскани става диригент и ръководител на оперетни трупи, с които пътува до различни градове в Италия, дава уроци по композиция. Когато издателство „Сонцоно” обявява конкурс за едноактна опера, Маскани моли приятеля си Торджони-Торцети да напише либрето по нашумялата тогава драма на Верга „Селска чест”.
Операта е готова след 2 месеца. Без да храни големи надежди, Маскани не смее да изпрати своето „дете” за участие в конкурса. Това прави тайно от него съпругата му. „Селска чест” е удостоена с първа награда и композиторът получава месечна стипендия в продължение на 2 години. Премиерата на операта в Рим на 17 май 1890 г. има такъв успех, че композиторът едва смогва да подписва договори.
„Селска чест” поставя началото на „веризма” – новото направление в операта. То интензивно експлоатира онези средства на художествения език, които създават ефекти на драматична експресия, отворени, голи емоции, допринасящи за колоритното въплъщение на градската и селската атмосфера. За да пресъздаде тези сгъстени емоционални състояния, Маскани за първи път в оперната практика прилага т. нар. ария на вика.
През 1891 г. операта е поставена в Ла Скала и Верди, според съвременниците му, възкликва: „Сега мога да умра спокойно – има кой да продължи живота на италианската опера.” В чест на Маскани са пуснати няколко медала, а кралят лично награждава композитора с почетното звание „Кавалер на Короната”. От Маскани чакат нови опери. Въпреки това, нито една от последвалите четиринадесет не се издига до нивото на „Селска чест”. В Ла Скала през 1895 г. е поставена музикалната трагедия „Уилям Ратклиф” – след дванадесет представления тя е свалена. През същата година фиаско претърпява и премиерата на лиричната опера „Силвано”.
През 1901 г., едновременно в Милано, Рим, Торино, Венеция, Генуа и Верона, в една и съща вечер на 17 януари, се играе операта „Маски”. Но широко рекламираното произведение, за ужас на композитора, е бурно освиркано във всички градове. В Ла Скала от провала не я спасява дори участието на Енрике Карузо и Тосканини. „Това беше най-грандиозният провал в историята на италианската опера”, пише поетесата Ада Негри.
Най-успешните опери на Маскани са поставени в Ла Скала (“Паризина” 1913 г., „Нерон” 1935) и в театъра “Костанци” в Рим („Ирис” 1898, „Малкия Марат” 1921). Освен опери, Маскани пише и оперети („Крал в Неапол” 1885 г., „Да!” 1919), произведения за симфоничен оркестър, музика към филми, вокални творби. Жизненият път на композитора завършва в средата на ХХ век, на 2 август 1945 г. в Рим, но името му остава записано в италианската оперна класика от края на XIX век.
ARTDAY.BG
