Изданието е достъпно на над 300 езика и е най-превежданото в света, след Библията и Корана.
Екзюпери написва книгата, докато отсяда в един хотел в Ню Йорк през 1942 г. Като форма и жанр тя няма аналог в световната литература. Представлява поетичен и философски разказ под привидното впечатление на приказка за деца, но в същото време съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта. Написана е по лични преживявания на летеца-писател и е илюстрирана с негови рисунки, които са включени в повечето издания. Авторът споделя мислите си за безумията на човечеството и простите мъдрости, които възрастните забравят, когато порастнат.
Във всяка глава на книгата Малкият принц се среща с различен герой, който може да се разглежда като алегория на даден парадокс или абсурд от света на възрастните. Езикът е прост и обикновен, но в същото време със силно изразена символика. Илюстрациите на книгата, подобни на детски рисунки, са добро допълнение към чистотата и простотата на езика. Книгата може да се разглежда като опит за намиране на детето във всеки възрастен: „Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.“
Да си припомним още цитати от произведението:
„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“
„Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“
„Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“
„Какво значи „да опитомиш“?… … ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… …в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“
„Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.“
„Къде са хората? … …- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“
„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“
„Никога не ни харесва там, където сме – каза стрелочникът.“
„Пустинята е хубава – каза малкият принц, – защото крие някъде кладенец…“
„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“
„Този човек – би бил презиран от всички други… … Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.“
„Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“
„Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.“
„Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…“
„Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
