Света Варвара е покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката
На 4 декември отбелязваме Света Варвара. Родена в знатно семейство, тя приема християнската вяра. Това ядосало баща ѝ езичник, който я предал на градоначалника и лично я обезглавил. На този ден християните си припомнят за мъченицата, смятана в православието за покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които са нямали време да се покаят и причестят.
В българските вярвания Света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката. Народът смята, че тя, заедно със Св. Сава, е сестра на Св. Никола, и казва: „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.
Празникът е наричан още Женска Коледа – на този ден млади девойки „варварки“ с нови премени обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.
Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището – за да може баба Шарка да дойде „да си хапне и отиде“. Върху обредния хляб се палела голяма „варварска свещ“, после стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си, за да пораснат класовете и децата. Смятали, че свещта има магически свойства и я пазели през цялата година. Вярвали, че ако я запалят при буря или градушка, тя ще се разпръсне, и че ще помогне, ако трудно ражда добитъка. На трапезата се слага пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, боб и други постни ястия, които се прекадяват. Свещта се пали и през другите две кадени вечери – срещу Коледа и срещу Сурва.
На този ден домакинята приготвяла пшеница, варива или царевица – от нея всеки хапвал в къщата, за да не се „запече полето“. Раздавала и на комшиите. Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът, за да бъдат здрави през цялата година и „да не ги завари Варвара“.
На места се извършва обредното гадаене по първия гост, „полазник“, който влиза в къщата – по това дали е добър човек, пълни ли са му ръцете, гадаели каква ще е следващата година.
На този ден се извършвал и ритуал с кокошки – стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: „Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите“.
ARTday.bg
