ПРЕМИЕРА | “4000 мили“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Началото на представлението е тази вечер от 20 часа

„4 000 мили“ от Ейми Херцог е в превод на Искра Ангелова, постановката е на Владимир Люцканов, а сценографията – на Марина Янева. В представлението ще видите Меглена Караламбова, Николай Желев, Катерина Стоянова и Елена Иванова.

ЕЙМИ ХЕРЦОГ е сред най-известните млади съвременни американски драматурзи. През 2008-ма година става носител на наградата „Хелън Мерил“ за изгряващ автор. През 2011-та „4000 мили“ е финалист за „Пулицър“ и е поставена за първи път в Центъра за театър „Линкълн“. През 2012-та пиесата печели престижната награда „Оуби“ за най-добър текст за сцена. Херцог е носител и на поредица други важни отличия.

Внучка на популярния композитор Артър Херцог-младши, Ейми Херцог е женена за именития театрален режисьор Сам Голд, с когото имат две деца.

Тя получава своето образование в университета Йейл, където сега води курс по драматургия. Преподавателят ѝ Ричард Нелсън казва: „Тя има огромна дарба за диалог… чист, опростен, изящен и емоционален. Той е жив и лесен за изговаряне. И прекрасен за актьорска изява. Нещо, което изисква талант. Ейми владееше това от самото начало. Тя е топлосърдечна, гледа на героите си със строга симпатия“. За нея продуцентът Джим Никола споделя: „Това което отличава работата на Херцог е, че когато тя изследва човешкия живот, разглежда личната съдба като неразделна част от обществените и исторически процеси на времето“.

Херцог базира много от персонажите си на конкретни хора. Прототипът за Вера в „4000 мили“ е собствената ѝ баба – Липи, а Лео е изграден по характера на неин братовчед.

Основните пиеси на авторката са: „След революцията“ (2010), „4000 мили“ (2011), „Великият Бог Пан“ (2012), „Белвил“ (2012), „Мери Джейн“ (2016).

ЕДНА ИСТОРИЯ ИЗТЪКАНА ОТ ОБИЧ И ХУМОР

Младият Лео прекосява Америка на велосипед от Сиатъл до Ню Йорк. 4000 мили. Пристига посред нощ в апартамента на възрастната си баба Вера в града на небостъргачите. Лео е преживял страшен инцидент по време на своето странстване и сега има нужда от отмора – да събере мислите си, да се опита да възобнови връзката с приятелката си, да се разбере с майка си, да си потърси работа. Момчето намира опора в силния характер на Вера. А за нея той е идеалният отдушник от самотния начин на живот, който тя води след загубата на съпруга си. Двата персонажа са и опаки и своенравни, но чувството им за хумор и любопитството им към едни и същи теми ги сближават. С течение на времето тази близост се задълбочава. Героинята на Меглена Караламбова открива у себе си неподозирано търпение и неподправена нежност към внука си. Николай Желев пък пресъздава узряването на своя Лео с убедителен и деликатен финес. Катерина Стоянова придава убедителна плътност на ролята на целеустремената и ранима приятелка на Лео – Бек. А Елена Иванова е игривата Аманда, която, обаче, не се оказва толкова лекомислена на колкото се прави. И тримата млади актьори са абсолвенти от класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Владимир Люцканов поставя чисто пиесата „4000 мили”, донесла на младата американска звезда Ейми Херцог наградата „Оуби“ за драматургия, както и номинация за „Пулицър“. Той избягва всякакви опити за ефектна визия и задълбаване в излишен психологизъм, защото героите са достатъчно комплексни и историята помежду им е изпълнена с дълбоко, ненатрапчиво изящество.

Андрей Филипов

За да прекосиш на колело Америка от Сиатъл до Ню Йорк са ти необходими поне 40 дни. Това са 4000 мили (6400 километра) и дузина щати. Трябват ти много смелост, подготовка и търпение. Защото приключението е дълго и изпълнено с рискове и неочаквани изненади. Още в самото начало настъпват съмненията. Те ще са твой спътник през целия път. Ставите и мускулите са подложени на невъобразимо изпитание. Болката става част от всяко едно задвижване на педалите. Домът и най-обикновените навици започват да ти липсват. И в съзнанието ти трайно се настанява въпросът: за какво правя всичко това? Нима целта да потопиш предната гума на велосипеда в Атлантика (както си направил със задната в Тихия океан) си заслужава тези неистови усилия? И после нещо ще отклони вниманието ти от мъчителните мисли. Пейзажът. Да, гледките са приказни. Край пътя стърчат високи ветропоказатели. Стари багери кръстосват полетата. Или ще навлезеш в гориста местност, уханна като нищо друго на земята. Река тече между магистралата и дърветата. А по залез слънце ще се озовеш в поредното малко градче. Ще позвъниш на някоя врата и в повечето случаи ще бъдеш посрещнат радушно. Домакините ще споделят вечерята си с теб. Ще разкажат за своите семейства и съдби. Ще те разпитат за живота ти. Техните разбирания за нещата може да са коренно различни от твоите, но щедростта им ще те убеди, че човечността е по-съществена от каквито и да било разминавания във възгледите. А после ще ти помогнат да опънеш палатката си в задния им двор.  На следващата сутрин, по изгрев слънце, отново поемаш на път. И този ден, както всеки друг, е пълен с неизвестни. Може баирите, които трябва да изкачваш да са непосилно стръмни. Може времето внезапно да се развали и да се разрази жестока буря. Но си длъжен да се бориш докато гръмотевици трещят в небето, а бързите коли профучават опасно близо покрай теб и те обливат с дъждовната вода от асфалта. Краката и белите ти дробове са на предела на силите си. Отново се питаш за какво правиш всичко това. Но вече си се научил да поемаш нещата ден за ден. И си казваш, че човек за нищо на света не би трябвало да пропусне през живота си да види гейзерите в националния парк Йелоустоун. Спираш да се подкрепиш в някое заведение за бързо хранене. И после отново на път. Облаците може би са се разсеяли и картата показва, че следващата права ще е равна. Кончета кротко пасат на ливада. А планините в далечината край магистралата са главозамайващо величествени. Следващ град. Следващ щат. Следващи запознанства. Нови дни. И така целта наближава. И след 312 часа каране, след 65 ябълки, след 9 спукани гуми и три принудителни отбивания в сервизи достигаш Атлантическия бряг в Ню Йорк. Сега трябва да потопиш предната си гума. Дал си всичко от себе си. И си мислиш, че най-важният урок, който си научил по време на своето пътуване е, че без болка няма растеж. И тук се крие отговорът на въпроса: за какво направих всичко това?

Джеси Харт

„4000 мили“ са представя със специалното разрешение на Samuel French, Inc.

Следващите представления на „4000 МИЛИ” са на 24-ти юни, 8-ми и 23-ти юли.

Снимки: Павел Червенков

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Общината не позволява поставянето на паметник на Стефан Данаилов пред Народния театър

Ирен Кривошиева е гневна, защото столична община не позволява издигането на паметник на Стефан Данаилов пред Народния театър. Актрисата от "Хотел Централ" и "В името...

Теди Москов префасонира монолога на Хамлет в „Дабъ дешил ине“

Теди Москов – един от емблематичните режисьори на българската сцена, и театър „Васил Друмев“ – Шумен, тръгват на своеобразно турне с най-новото си заглавие...

В лицемерието всеки негодник е специалист!

Лицемерие. Двуличие. Подлост. Коварство. Все думи, които ни навяват разочарования от хора – често дори от най-близките. Стара истина е, че от истинските приятели...

Елица Попова, лицето на клубна София: Няма бивша лудост!

Всеки, обичащ клубния живот на София, е срещал Елица Попова поне веднъж в живота си. Емблематичното лице, фейсконтрол на Yalta Club, а някога и...

Брад Пит и Джордж Клуни отново заедно на екран (видео)

Любимците на Холивуд Джордж Клуни и Брад Пит са отново заедно на големия екран. За последен път те си партнираха в черната комедия "Изгори след...