Добромир Банев в навечерието на Световния ден на мъжа
5 ноември е обявен за Световен ден на мъжете. Всяка лудост има своя момент. С времето лудостта приема друга форма. Животът ни трябва да бъде луд, за да е интересен за самите нас. Да, идва моментът на една тиха улегналост. Тя на пръв поглед ни прави по-предвидливи и по-спокойни. Но това не означава, че душите ни не продължават да танцуват с лудостта до припадък.
Някога с тайфата обикаляхме софийските кръчми и клубове. Пиехме безпаметно, изпушвахме по сто цигари, правихме любов на какви ли не места, безсънни в намерението си да гребем от забавлението с пълни шепи. Сега, в общи линии, останаха най-вече цигарите. Приятелите се броят на пръстите на едната ръка. Уискито заменихме с вино, а любов отдавна престана да бъде в множествено число.
Въпреки това, страстта е жива.
Мъжът на 45 знае как да ухажва собствената си лудост.
Животът ме среща с всякакви хора. Опитвам се да възприемам обективно тяхната странност, техните виждания, техния начин да обичат и да се оставят да бъдат обичани. Става ми жал, когато разбера, че много от тези хора сами бягат от собствената си лудост. Надделява ли страхът, не ти е до танци.
Сребърните коси и побелялата брада не са етикетът за мъжа на средна възраст. Порасналите момчета са като зрял плод – услаждат се.
Мъжете на 45 познават сладостта на меда, но и разбират усърдието на пчелите. Онези от тях, които са запазили лудостта да се чувстват живи, могат да се усмихват завладяващо. Жените знаят коя усмивка имам предвид. В очите им можеш да доловиш мъдростта, която са натрупали с опита, и веселата добронамереност в погледа, докато наблюдават някоя жена.
Лудостта и опитомяването се изключват взаимно, но именно поради тази причина любовта в единствено число си струва. Мъжете на 45 не опитомяват лисици, те искат да полудеят заедно с тях. Не създават непременно семейни гнезда, ако в тръстиката се чувстват добре с птицата, по която са загубили ума си.
След шумните компании и непрекъснати запои, след толкова уморени връзки, от които е останал само някакъв избледнял спомен, застаряващите момчета са най-уважаваните гости на тържеството, което сами организират. На това парти присъстват и хората, на които държат, лее се хубава музика, лее се червено вино, а по някое време вероятно върху белите им ризи ще се появи петно от червило. Купон, който вече не е карнавал. Красота, която няма нищо общо със суетата.
На старите момчета винаги може да се разчита. Те не вярват на хора, които не пият, освен ако не е по здравословни причини. Виното и лудостта са роднини по права линия. Нормалността никога не е съществувала. Светът е роден от хаоса и слава Богу, че е така. Та кой би искал да живее скучно?
А сега – да потанцуваме.
Добромир Банев
Снимка: Ивелина Чолакова
ARTday.bg
