Макар да не се нуждае от специално представяне, не можем да не отбележим, че той е един от най-вдъхновяващите режисьори и талантливи актьори на България. Носител е на най-престижните награди в театралното изкуство – „Икар“ и „Аскеер“ и „Крикор Азарян“.
Предлагаме ви мисли на актьора за живота, театъра и любовта:
„Свойството на любовта е да съществува. Независимо дали е споделена, или не, дали го искам, или не, нея просто я има и ние живее в това. Няма обичаш ли ме или не ме обичаш. Дали сте заедно или не. Няма дали ти се дава любов, или не. Любовта просто е тук. Тя не пита приемаш ли я, другият приема ли я. Тя просто идва в града, в който живееш. Намира те и толкова. И вече е проблем на хората дали от това ще създадат за себе си смъртоносно преживяване, или ще го приемат като част от душата си. Аз го приемам като част от душата си. Не искам нищо, не търся своето, както се казва в Библията. Не безобразнича. Мисля, че живея в любовта.“
„В театъра борбата е за всеки отделен човек, за всяка отделна душа. Да чуе мъдростта, да достигне до него, да бъде удостоен, да бъде докоснат от премъдростта, която чрез авторите слиза, за му се даде шанс да се спре за секунда.“
„Бях влюбен веднъж в живота си, когато му беше времето, преживях го и съвсем спокойно заявявам – живях, имах го, но то свършва, умира.“
„Успехът е в предаването на лична енергия, на усещането на душите на хората и на връзката между тях.“ „Стара мечта ми е да произведа гледаем продукт по Хайтов, който е дълбок и разбираем за всички. Учудвам се на хората, които оценяват повече неразбраните неща. За мен е важно всичко да е ясно, смисълът да излезе. Да, всеки човек ще го възприеме спрямо себе си, ще подейства на същността му, но основата трябва да бъде ясна, проста, както се стреми Хайтов в своите произведения.“
„Много е страданието. Аз се моля за по-малко страдание, за повече вяра, защото вярата в Бог никъде не кара някой да наранява другия. Вярата казва да се молиш за врага си. Пожелавам си това. Пожелавам си човечеството и хората да открият най-сетне своето подчинено на Бога съзнание и да спрат да се правят, че всичко това, което ни заобикаля като свят, като постижения, като общество, че това е най-важното. Не – най-важното е да се открие връзката на душата с Бога и да се обслужва тази връзка. И второто – да се обича ближния както себе си.”
Заглавна снимка: 3inSpirit, „Някой посети душата ми“
ARTday.bg
