Талантливата актриса Лилия Маравиля на 52!

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Пожелаваме ѝ много здраве и творчески успехи

На днешната дата рожден ден празнува една от най-лъчезарните български актриси – Лилия Маравиля. Тя е родена на 18 януари 1969 г. във Варна. Започва сценичния си път от школата на братя Райкови, когато е втори клас.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Крикор Азарян през 1993 г., а след това преминава през майсторски клас при руския режисьор В. Фокин по системата на Мейерхолд. Актьорската ѝ кариера започва в началото на 90-те с постановки в Младежкия театър, Театър „Сълза и смях”, Театър „Българска армия”, Сатиричния театър и Театър 199.

През 1996 г. става част от трупата на Театър „София“. Там към момента играе в постановките „Тирамису“, „Ревизор“, „Госпожа Министершата“, „Олд Сейбрук и последният страстен любовник“, „Нощта на 16-ти януари“, „Палачи“, „Алонсо“ и „Развратникът“. Сред най-известните ѝ участия пред камера са тези във филмите „Индиански игри“ и „Love.net”, както и в сериала „Връзки“.

Лилия Маравиля е двукратен носител на награда „Икар“ – през 2014 г. за главната си роля в „Г-жа Министершата“, а две години по-късно получава отличието за поддържаща женска роля в „Театър, любов моя!“ на Театър 199.

Сред останалите ѝ отличия е почетният знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики от тогавашния министър на културата Петър Стоянович, който получава през 2014 г. и „Любимец 13” – национална награда за актьорско и изпълнителско майсторство в областта на сценичните изкуства през 2017 г.

През 2001 г. тя се омъжва за италианския банков консултант Лука Маравиля, от когото има дъщеря Паола.

Аз съм нежно, чувствително и ранимо момиче, облечено в тялото на уверена, отговорна и усмихната жена. Имам много лица, всеки вижда това, което искам да покажа… крия тъгата, разочарованието, крия много неща, които са си само мои и ще си останат само мои…“, казва актрисата в интервю за „Момичетата от града“. За сп. „Elle“ допълва: „Хората артисти трябва да живеят достойно старините си, защото те остават предани на изкуството и сърцата им до последно горят в пламъка на тази любов. А и те никога не остаряват.“

Заглавна снимка: Резиденция Тера

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Приказка за завистта

Живееха двама съседи: Стоян и Иван. Стоян имаше магаре, а Иван нямаше. „Хубаво нещо е да си имаш магаре“ — мислеше си Иван, като гледаше...

Туве Янсон: Баровете са убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“

Туве Янсон е родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки в семейство на творци – баща ѝ е скулптор, а майка ѝ е...

Орхан Памук – оптимистът с писалка в ръка

Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Произхожда от семейство, което се ползва с общественото уважение. Баща му е...

Смелостта да си жив – фрагмент от Димитър Подвързачов

"Животът е река пред всекиго от нас. Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави. ...

Изследване заключи, че е болезнено да се мисли

Умственото натоварване води до раздразнение, разочарование или други отрицателни чувства в много ситуации, което подкрепя идеята, че е болезнено да се мисли, съобщи ЮПИ,...