Баща й – Жан-Мари Бинош – бил скулптор и театрален режисьор, а майка й – Моник Стеленс — театрална актриса. Развеждат се, когато Жулиет е само на 4 години. Изпратена е в интернат заедно с по-голямата си сестра Марион. След време тя ще каже, че не се сърди на майка си за това. След като навършва 15 години, Жулиет заживява в Париж със сестра си.
По това време започва да се изявява на театралната сцена в пиеси на Молиер и Пирандело. Учи драма в специализираното Национално училище по изкуствата, но след две години го напуска, за да се посвети на киното. Още от първите си роли Бинош играе основно съвременни жени, които не се страхуват да изследват всички страни на живота си.
Жулиет е една от малкото актриси, които съумяват да влязат успешно в кожата на всякакви героини. Нейната неуморност в киното, страстта, с която попива всяка нова роля и блестящите й изпълнения в класики като „Шоколад“ и „Английският пациент“ я превръщат в една от най-любимите актриси в света.
Докато се снима във филма на Андре Тешине „Среща “ (Rendez-vous, 1985), в който изпълнява главната роля редом до звезди като Жан-Луи Трентинян и Ламбер Уилсън, Жулиет среща Леос Каракс. В началото на снимките на „Лоша кръв“ младата актриса се влюбва в него, за което разказва след време. Връзката й с Каракс продължава близо пет години.
Твърди се, че Леос е имал огромна власт върху Бинош. Той я заставял да отслабва или да напълнява, да се занимава с танци, да се учи да пее. На петата година от отношенията им, Леос се влюбва в актрисата Катя Голубева. Жулиет преживява раздялата с Леос много тежко.
Години след това тя се впуска в любовна авантюра с актьора Оливие Мартинес, след това с партньора й от филма “Хусар на покрива” Даниел Дей-Люис, а последният мъж до актрисата към момента е аржентинският режисьор Сантяго Амигорена. Бинош има 10-годишна дъщеря – Хана, от френския актьор Беноа Мажимел и син – Рафаел, на 16 години, от професионалният гмуркач Андре Ал.
Бинош получава номинация за „Оскар” за най-добра актриса и за ролята си в „Шоколад”, както и награда Сезар за най-добра актриса за „Три цвята: синьо” на Кешловски.
От дълги години актрисата е почитател на песните на „Мистерията на българските гласове“. По време на посещението си в България през юни 2014 година, докато снимат френско-испанската продукция с българско участие „Никой не иска нощта“, френската актриса успява да чуе песните им на живо.
Бинош споделя:
„Единствената ми амбиция е да бъда истинска във всеки един момент от живота ми.“
„Актьорството е като беленето на лук. Трябва да махнеш всеки слой, за да видиш по-долния.“
„Мисля, че основата на актьорството е да забравиш себе си, за да дадеш най-доброто от себе си. То по-скоро преминава през теб, отколкото да произлиза от теб. Ти не си цветето, а вазата, в която поставят цветето.“
„Привличането понякога е отвъд нашите воля и желание.“
„Винаги живея за настоящето. Поемам риска. Не забравям миналото, но то е страница, която трябва да бъде обърната.“
„Не съм обсебена от външния вид. Мисля, че така можеш да станеш затворник на своя собствен образ.“
„Не вярвам в случайности.“
„Най-добрата майка е тази, която се адаптира. Най-добрите деца също са тези, които се адаптират.“
„Обичам неизвестното. Може би, защото то поражда страх, а да приемеш страха е най-прекрасното чувство.“
„Не съм велика французойка. Жорж Санд, Маргюрит Дюрас и Симон дьо Бовоар са велики французойки.“
„Актьорството е труден занаят и трябва да си стабилен, психически и физически.“
„Ако имаш всичко, няма как да продължиш напред. Именно липсата те кара да търсиш по-доброто.“
„Да си известна актриса може да ти даде усещане, че си важна, но повярвайте ми, това е илюзия.“
„За мен навикът не e нищо повече от синоним на смъртта.“
„Бях много щастлива, когато ме извикаха да снимам „Шоколад“, защото този филм е за моите собствени ценности.“
„Хората си мислят, че актьорите водят много бляскав живот, но всъщност те отиват там, където никой не иска да стъпва.“
„Човек е секси, когато не се опитва да е секси.“
„Играла съм журналисти и имам много приятели журналисти. Мисля, че да бъдеш актьор не е далеч от това да си журналист. Защото разследваш, опитваш се да разбереш, задаваш въпроси и се интересуваш от другия.“
„О, аз също ще бъда забравена, не се тревожете.“
Заглавна снимка: European Film Awards
ARTday.bg
