Кръстьо Лафазанов на 62: Колкото повече хора направиш щастливи, толкова по-добре ще живееш

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Актьорът днес празнува рожден ден

Помня го от времето, когато играеше в театър „Ла Страда“. С Мая Новоселска бяха страхотен тандем, абсолютно съизмерими по талант с друг театрален дует – този на Георги Парцалев и Стоянка Мутафова.

Кръстьо Лафазанов е от тези актьори, които те оставят без дъх, защото са честни с публиката, не спекулират с нейното очакване и одобрение. Малцина са артистите, които пренасят подобна искреност на сцената от живия живот. Чувствителен, интелигентен, отдаден. Лице, което помниш – не просто заради таланта, а заради доброто, което плува в очите му. Благодарни сме, че не е станал зъболекар, както майка му е мечтала. Понякога е по-добре да бъдем импресионисти относно изборите, които правим в живота. Неговият със сигурност е отличен, тъй като ни прави щастливи зрители.

Актьорът от първо лице:

Доверявам се на Виктор Юго, който казва: 50-те години на човека – това е младостта на старостта. Ами щом е така – да я изживеем! С повече усмивки и шеги, та да ни е по-леко.

Миналата година, както си вървях по „Раковски“, видях чернокож с мартеница. И си казах: „Брей, какво ли са му пожелали на тоя? Сигурно да бъде бял и червен!“. Съвсем наскоро пък на жълтите павета пред парламента видях арабин с чалма да кара трабантче… Ей на такива неща се смея…

Отговорността е наша — да открием лицемерието, преиграването, фалша и да не обличаме с доверието си лоши артисти, които не стават за отговорната роля на законотворци. Не всичко е шоу.

Домързява ни да да режисираме и дирижираме изборите си – не политическите, а житейските. И ни е по-лесно да се пишем жертви на „каквото ни е писано“.

Когато няма възможност да избира, човек се измъчва, моли се за това, трудно е, душата ти се измъчва, и не само душата.

Ние сме благословени с нашата професия да създаваме радост и усмивка.

Озвучавам някакъв филм и ми казват: “Не можем да ви платим, искате ли DVD плейър. Или – ето ви актьорска награда, която е миялна машина, защото спонсорът не дава пари.” Мисля си, ако отида в магазина и кажа: “Ще ви изрецитирам един монолог, бихте ли ми отрязали 300 грама кашкавал” – как ще се почувства този, който продава зад щанда. Ще ми се изсмее. Ето защо вкъщи се напълни с най-различни неща, които служат повече на жена ми, пък би трябвало да са мои награди. Аз съм работил за тях, нали!

В асансьора носех една диня. И някакво момче ме спря и ми вика: “Я кажи един виц, ще ти дам 5 лева.” Мислех си дали да не му ударя динята в главата… После си викам – що ще си хабя динята, като този не иска да дойде за 5 лева да гледа цяло представление, а е готов да даде същите пари за един виц.

Проблемите понякога така ме сбръчкват, че не мога да изляза от къщи. Страх ме е да се покажа на улицата. Понякога ми се ще да се приближа към някой човек, да му кажа някой виц, за да му видя усмивката, но виждам, че очите му са тъжни. Ама какво да се прави – ние разсмиваме хората, други ги разплакват. Нашият лаф е: “Не оставяй проблемите да те ядат, изяждай ги ти.” Ние затова сме пълнички. С доста кила сме се отрупали, явно доста проблеми имаме.

Културата ни е изтласкана в един тъмен ъгъл и хората на изкуството са принудени да търсят какви ли не начини за препитание. Актьори, художници, писатели – всеки един от нас се опитва да съществува не само “с работата си”, но и “от нея”. Затова умерените компромиси със себе си са неизбежни. Затова и бих изиграл всяка една роля, стига да не е порно.

Едва ли има друга по-велика мисия от тази, да носиш радост на хората. И аз като всеки човек имам тъжни моменти, но се мъча да ги прикрия с усмивка. Мисля си: моята усмивка ще събуди у други хора усмивки, те пък ще заразят трети – колкото повече усмивки има, толкова по-леко се живее…

За мен няма празен ден, ден, в който да се шляя безгрижно по улиците и да правя каквото ми скимне…

Хората не могат да разберат, че освен тези икономически закони, освен тази борба за пари, за средства, за оцеляване, трябва да има и една друга борба – духовна, за това, което е вътре в нас, за душата, която е по-важната, да потърсим спасение.

Аз приемам всичките тези трудности, които ни се случват, на които сме подложени, като един урок, който ни дават, който ние не сме научили. Ако нещо научиш в живота, той после няма да ти прати същото изпитание, ако си се поправил, но ние много често правим едни и същи грешки и получаваме същия шамар, защото няма как, трябва човек да се поправи.

Ами непрекъснато съм в борба, като всеки човек. Популярността подхранва гордостта, а това е, как да го кажа, един от най-големите, основният грях. Смирение трябва да има във всяко нещо. Човек просто не може да си мисли, че е много велик. Не зависят от теб нещата. Ти си само проводник на тази Божия искра.

След като ти е дадено, направил си нещо и си станал популярен, ти трябва да бъдеш пример. Виждат те във всякакви ситуации – те за теб са обикновени, но за тях не са – да пиеш кафе, да влезеш да си запалиш свещичка, да се помолиш. Някой път хората не разбират, влизаш в църква, те започват да се снимат с тебе, ами изчакайте, след това ще се снимаме. Ти си отишъл за друго в храма. Почитта към Бога трябва да е най-главното, не към някой актьор или певец или който и да било – популярен го е направил Господ.

Както казват, не може бълхите да спорят на кого е кучето! Ти си на тая земя и няма как да е твоя, да я парцелираш, да казваш: Това е мое! И къде ще отиде това? Ще си го вземеш ли един ден – не! – друг ще се възползва. Затова – ползвай си го под наем и бъди благодарен.

Колкото повече хора направиш щастливи, толкова по-добре ще живееш. Трудно е да живееш спокойно като виждаш хора, които се мъчат и няма какво да ядат, примерно. Не можеш да бъдеш щастлив. Ще бъдеш щастлив, когато виждаш усмихнати хора – другото е суета.

За мен раят е морето. Понеже съм морско чедо, обичам да виждам много вода на едно място. Затова няколко души приятели са ми подарили картини, на които се вижда море. Нищо че не е истинско.

Обичам жените, които… се смеят щедро от сърце, дори когато… сърцето им е наранено, защото са допуснали някой да ги огорчи.

Димитър Янков

Снимка: Сатиричен театър „Алеко Константинов“

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Краят на невинността

"Cветът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено - и добрите обноски,...

Руси Чанев преразказа „Под игото“ на съвременен български

78-годишната легенда на българския театър и кино Руси Чанев едва ли си е давал сметка на какво ще се изложи, заемайки се с адаптацията...

Висоцки: И не си доживях, и не съм си допял…

„И не си доживях, и не съм си допял...” Такива откровения пишеше Владимир Висоцки. И наистина не си доживя, и не си допя –...

Десислава Стоянова се разделя с „Преди обед“ след 12 години

Едно от най-популярните лица на bTV, Десислава Стоянова, ще направи последния си ефир като водеща на предаването "Преди обед" утре. След 12 години, изпълнени...

Вероятно Селин Дион ще пее на откриването на Олимпийските игри

Селин Дион може да се завърне на сцената по време церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж на 26 юли, съобщи Variety. Ако...