Творецът е носител е на Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“
„Може би най-важното е този, който е тръгнал за среща, да е готов“ – казва в едно от последните си интервюта за програма „Христо Ботев“ художникът Андрей Даниел, който почина тази нощ на 67-годишна възраст.
Проф. Андрей Даниел е представял изкуството си в многобройни изложби у нас и в чужбина – в самостоятелни и общи експозиции.
Познат предимно като живописец, той работи също и в областта на стенописа, сценографията, графиката и оформлението на книгата. За кратко се отдава на авангардното изкуство, като част от група „Градът“, в която са още художниците Греди Асса, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и изкуствоведът Филип Зидаров. Заедно правят няколко изложби, но след разпадането на групата през 1991 г. Андрей Даниел се връща към живописта.
„Защото вълшебството се получава по начин, който не е рецептурен. Това, за което съм си мислил, е все пак да се рафинира един вкус и да се потърси смисъл на нашата работа, защото тя създава въобще смисъл в обществото…
Да си учител е рискована работа. Реалността винаги може да опровергае, уж провереното от времето твърдение, че сериозното занимание с живопис предполага непременно платно, маслени бои, четки и сериозно обмислени сюжети – казва проф. Андрей Даниел по повод заниманията си със студенти и проекта „Учители и ученици в изобразителното изкуство” и допълва, че за него „отношението учител-ученик съдържа в себе си някаква мистика, която е неразгадаема.“
Андрей Даниел е автор на книгата „Неща, места и хора“.
Роден е на 28 март 1952 г. в Русе, син е на големия театрален режисьор Леон Даниел. Завършва живопис в Художествената академия. Професор по живопис в Националната художествена академия. Член-кореспондент на БАН.
Носител е на Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ за 2012 г.
Източник: БНР, Снимка: Ани Петрова
ARTday.bg
Отиде си Андрей Даниел
„Може би най-важното е този, който е тръгнал за среща, да е готов“ – казва в едно от последните си интервюта за програма „Христо Ботев“ художникът Андрей Даниел, който почина тази нощ на 67-годишна възраст.
Проф. Андрей Даниел е представял изкуството си в многобройни изложби у нас и в чужбина – в самостоятелни и общи експозиции.
Познат предимно като живописец, той работи също и в областта на стенописа, сценографията, графиката и оформлението на книгата. За кратко се отдава на авангардното изкуство, като част от група „Градът“, в която са още художниците Греди Асса, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и изкуствоведът Филип Зидаров. Заедно правят няколко изложби, но след разпадането на групата през 1991 г. Андрей Даниел се връща към живописта.
„Защото вълшебството се получава по начин, който не е рецептурен. Това, за което съм си мислил, е все пак да се рафинира един вкус и да се потърси смисъл на нашата работа, защото тя създава въобще смисъл в обществото…
Да си учител е рискована работа. Реалността винаги може да опровергае, уж провереното от времето твърдение, че сериозното занимание с живопис предполага непременно платно, маслени бои, четки и сериозно обмислени сюжети – казва проф. Андрей Даниел по повод заниманията си със студенти и проекта „Учители и ученици в изобразителното изкуство” и допълва, че за него „отношението учител-ученик съдържа в себе си някаква мистика, която е неразгадаема.“
Андрей Даниел е автор на книгата „Неща, места и хора“.
Роден е на 28 март 1952 г. в Русе, син е на големия театрален режисьор Леон Даниел. Завършва живопис в Художествената академия. Професор по живопис в Националната художествена академия. Член-кореспондент на БАН.
Носител е на Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ за 2012 г.
