Френската актриса Катрин Деньов се ражда в Париж на 22 октомври 1943 г. в семейството на актьорите Морис Дорлеак и Рене Симоно.
Дебютира едва на 13-годишна възраст във филма „Ученички“ (1957), където тя е представена като Катрин Дорлеак. По време на работата си в киното приема моминското име на майка си за своя фамилия – Деньов, и го използва с цел да се разграничи от по-възрастната си сестра, която гради кариера с бащиното си име.
Филмът, който носи популярност на Катрин Деньов, е мюзикълът на Жак Деми от 1964 г. – „Шербурските чадъри“, който я извежда до нови водещи роли в класическия съспенс на Роман Полански – „Отблъскване“, във филма на Луис Бунюел – „Дневна красавица“, и като буржоазна домакиня, която постига своето сексуално удовлетворение, работейки в Парижки бордей, отново във филм на Полански.
Катрин Деньов печели националната филмова награда на Франция „Сезар“ за участието си в „Последното метро“, както и за ролята си в шедьовъра „Индокитай“ (1993), за която е номинирана и за „Оскар“ за най-добра актриса. Деньов участва и в седем англоезични филма, най-значимият от които е култовият „Гладът“.
Актрисата от първо лице:
Страхувам се от любовта, тъй като се страхувам от болката. Защото обратната страна на всяка любов винаги е болката.
Трагичната загуба на най-близкия ми човек, сестра ми Франсоаз, която загина при автомобилна катастрофа, се превърна в кошмарно откровение – любовта рано или късно винаги умира. Страхът от загубата на близък човек за мен се превърна в неизлечима фобия. От този миг не съм отдавала сърцето си на никого. Не отдаваш – не губиш!
Може да съм раздразнителна, нервна, понякога напрегната или стресирана, но никога отегчена.
В душата си аз съм мечтателка. В живота също. Да, зная, че външността ми казва съвсем друго. Но нямам никакво желание да разубеждавам публиката в това, че съвсем не съм такава, каквато изглеждам.
Любовта е страдание. Едната страна винаги обича повече.
Най-добрият начин да запазите любовта на един мъж, е да не се жените за него.
Докато съществува разводът, от брака няма смисъл.
От самото начало бракът е бил създаден от практични съображения. И това е чисто мъжка идея.
Италианците мислят само за две неща. Второто са спагетите.
Рекламирането на парфюми ми донесе повече слава, отколкото който и да е от филмите, в които съм се снимала.
Днес киноиндустрията е тясно свързана с модата и актрисите, които дефилират по червения килим, трябва да приличат на супермодели. Като че ли се загуби индивидуалността – всички са еднакви, като кукли Барби. Аз никога не съм се доближавала до стандартите за красота на моделите, които днес се пропагандират в света на киното. Никога не съм била прекалено слаба. Обичам да завършвам деня с хубава вечеря и чаша бургундско.
Красотата е най-необходимото нещо на света и в същото време – най-излишното. За мен най-ценното в един човек е смесицата от чувственост и индивидуалност.
Спасяват ме три неща – водата, сънят и разбира се, любовта. Спя много – не по-малко от 8 часа. Мога да заспя навсякъде, при всякакви обстоятелства, дори и за 15 минути. Пия много вода и се опитвам да не се излагам на слънце. Не се лишавам от храна и обичам да готвя.
Жените изглеждат по-млади, отколкото са били преди 50 години. Не е ли това еволюция на човешкото същество?
Не се страхувайте от остаряването. Всяка възраст има своята прелест.
Аз съм късметлийка – моите любими режисьори остаряват заедно с мен.
Не се смятам за много красива жена. Аз съм просто жена, която изглежда добре и то не винаги.
Истинската жена – това е ум, обаяние, доброта и чувство за хумор. Същото очаквам и от мъжете.
Мъжете са добри хора, но жените притежават магия.
Аз съм майка, а една майка никога не може да бъде самотна.
Когато правиш нещо, което обичаш, това ти помага да си във форма, дори и да си изтощен до крайност.
Много пъти съм била щастлива. Това е всичко.
Що за съвет е това? „Не бива да пушиш толкова много. Трябва да откажеш цигарите“. Да, разбира се, че трябва, но не е това, което наричам съвет. Това е факт! Дайте ми съвет как да спра цигарите без да страдам. Виж, това би било интересно.
ARTday.bg
