Днес титанът на театъра и киното празнува рожден ден
Васил Михайлов е роден на 06.04.1938 г. в гр. Стара Загора. Като типичен представител на зодиакалния си знак /Овен/, той е доста прям, сърдечен, всеотдаен и широкоскроен. Тази година навършва 75 години, от които 45 отдава на актьорската професия. Изявява се активно в театъра, киното и телевизията, превъплъщава се в повече от 200 роли. Повечето от тях са на силни персонажи с непреклонен характер, оставили дълбока следа в историята, в литературата – Хан Кубрат, хан Крум, Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Сюлейман ага и др.
„В едно съм сигурен. Трябва да си запазим българското оазисче. Иначе какви са тия англичани и японци които се преселват тука. Явно намират онова, което отдавна им липсва. В двора сам да засадиш един домат, да си боядисаш къщата. И мен ме е налегнала мисълта, че трябва да имам едно място, далече от шумотевицата. Вярно, че и без пари са ми го давали. До ден днешен какво правя – само работя. А чувствам потребност сам да разчопля земята, да бодна едно коренче. Това не значи, че съм остарял. Готов съм да се радвам на простите неща, които съм загубил от тичане.“
Какво казва за любовта и за любимата жена: „Играта, наречена живот е да не казваш всичко в очите на партньорите си. Между нас все още има някакъв антагонизъм. Тя е рак, аз съм овен. Все още съществува надпреварата. Аз ли съм мъж на Гергана Михайлова или тя е жената на Васил Михайлов. В едно интервю твърдеше – аз ще доживея момента, в който ще казват – това е мъжа на Гергана Михайлова, а не обратното.“
„От време на време заплашвам, че сядам да пиша, защото помня много стари неща, но си оставам със заканата. Няколко пъти съм си говорил сам и се уплаших. Питах двама колеги, те викат и ние си говорим, та се успокоих. Говоря си, много хубаво си говоря и се харесвам. Обаче съм изпил две ракии. И си казвам – другия път ще се запиша. Но пак не го правя. И сега страдам, че всичкото това, за което си говорим не го написвам.“
„Трудът на актьора е вид наркотик. Тя е магия, която се пръква от работа с големи автори, големи режисьори, с жадния за промяна зрител.“
„В малката ни, но корава България ни е нужно единство. Колкото сме по-малко, толкова трябва да бъдем по-заедно. И да не позволяваме вече да ни връщат един век назад в мисленето, както се опитват да правят с нас. И повече съпротива срещу всичко, което ни разделя, така, както е правил моят баща и Капитан Петко.“
ARTday.bg
