Георги Мишев на 88: Наистина се нуждаем от модерна реанимация, от помощ. От реформи.

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Читателите го познават като човек, който прави наистина сизифовски усилия да опази паметта за по-светли и по-тъмни периоди от живота на страната ни. Неговите филмови сценарии и белетристични заглавия се помнят и до днес, макар да са минали поколения. А те са част от нашата литературна и кинокласика. Едва ли има съвременник да не е гледал хумористичните и саркастични кинозаглавия като „Дами канят“, „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Момчето си отива“, „Матриархат“, „Селянинът с колелото“ или сериалите „Дунав мост“ и „Патриархат“. Та те са истинска епоха в българското кино, а техен сценарист е блестящият Георги Мишев.

Наричат го присмехулник на родното кино, а култови реплики от тези филми се помнят и използват и до днес. Нима се забравя „Хубав край – хубави хора” – тази велика реплика, която вече 50 години е всенароден лаф (от филма „Преброяване на дивите зайци”). Или „Кучета и котки може, а прасета не може, така ли“ – това пък е лафът, който до днес се цитира от не по-малко смешния и болезнен „Селянинът с колелото”. Точно тези думи превърнаха актьора Георги Русев в звезда. И разбира се, станалата национална шега реплика на Стефан Данаилов в „Дами канят“ – „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи“. А като прибавим и култовото „Една боза от шест (стотинки)“, изречено от Филип Трифонов – Ран в „Момчето си отива“…

Момчето си отива - Гледай онлайн
Кадър от „Момчето си отива“, реж. Людмил Кирков, 1972 г.

Десетки са книгите на Мишев с интригуващи наслови „Добре облечени мъже“, „Сламено сираче“, „Село край дворец“, „Хлапето“, „Носачи на жалони“, „Матриархат“, „Мир на кумирите ни“…

На 2 ноември 2023 година писателят получи Голямата специална награда на „Портал Култура“ за „приноса му към българското слово и неговия „миграционен цикъл“, превърнал се в класика на българската белетристика и на българското кино“.

Георги Мишев: Чакам всеки ден да чуя, че България е родината на слона | Спомен

Припомняме цитати на Георги Мишев от интервюто му за в. „Сега“, дадено преди няколко години, тъй като думите му и днес звучат със същата актуалност.

„Когато дълго време начело на нацията стоят „безличности“ – резултатът е днешният ни хал. Случайно ли се появиха хората с качулки преди четвърт век? Те бяха видимата страна на маскарада, в който живяхме десетилетия. Нашето средновековие. И ако не успеем да осъществим просвещението, никакъв обрат няма да настъпи. Не виждам скорошен обрат, защото продължаваме да си служим със средновековни средства за просвещение. Какво означава да каниш населението масово да пише романи? Легализиране на графоманията?… Но май че не е случайно: след като имаме местни феоди и феодали, олигарси, графове, селища със затворен периметър, графоманията е явление закономерно.”

„Още по-зле от правосъдната ни система е правосъдната система в културата ни, тоест критиката. Никога не е било по-зле: дори предосвобожденският печат, макар и още в пелени, е имал критически колонки, мнения, оценки по явленията от духовната сфера. Къде са сега нашите културни седмичници, списания, годишни прегледи, дискусии и т.н.?

Къде изчезнаха киноведи и киноексперти, излезли изпод матрицата на НАТФИЗ, за да анализират най-новите филми, да отсяват зърното от вносния талаш-амбалаж? Защо таблоидите – жълти и жълтеещи – спряха да печатат рецензии за филми, а имитират киномнения под форма на реклами, пикантерии от снимачните площадки или така наречените лафове от диалозите? Това е псевдокритика, епидермален поглед към изкуството.”

„Селата вече са празни, селяните „умряха“, съгласно лозунга по софийските фасади. Потомците на някогашните селяни хвърлят найлонови торбички от панела и гласуват за социална държава, защото не искат да знаят какво е мотика и лопата. Нека ни бере греха столетницата, която ни набута в града, за да ставаме най-прогресивни пролетарии, а всъщност събуди в нас варварски инстинкти да чупим пейки и глави на противникови фенове. В нас в латентно състояние са живи дрождите на имигрантите от парижките квартали, които нахлуха в списание „Шарли“. Дрождите на отмъщението за обърканите ни съдби, комплекси, алергии, отключени карциноми и калцификати… Наистина се нуждаем от модерна реанимация, от помощ. От реформи”.

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Хайнрих Бьол: Чувствата могат да убиват силни неща като любов и омраза

Хайнрих Бьол се ражда на 21 декември 1917 г. в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 30-те години успешно устоява да не...

Острожката библия, смятана за първата печатна Библия на славянски език, е изложена в СУ

Острожката библия, смятана за първата печатна Библия на славянски език, е изложена в Централната университетска библиотека на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. Тя...

Мариус Куркински открива СОФИЯ МОНО 2024 с „Нашенец“

Литературата оживява на откритата театрална сцена в парка на Военна академия „Георги С. Раковски“ между 17 и 25 юли. За радост на ценителите на театралното...

Паша Христова: Една българска роза в прегръдката на вятъра (ВИДЕО)

На 21 декември през 1971 година самолет на БГА "Ил-18", който трябва да лети за Алжир със 73-ма пътници на борда, катастрофира на летище...

Световни музикални виртуози на една сцена на „Pravets Art Nights“

На 19 и 20 юли 2024 г. в Правец ще се проведе "Pravets Art Nights". Музикалната програма и тази година е дело на Софийската...