За нея той си остава момчето на мама, за него тя е жената, която не може да замени никоя друга

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Има една любов, която не прилича на никоя друга. Тя не зависи от условности и не може да бъде подлагана на съмнение. Не е свързана непременно с конкретни места, нито може да бъде направлявана от друг. Прищевките са ѝ чужди, а изискванията – непонятни.

Обичта към майката е онова, на което са орисани душите ни – от утробата до самата смърт.

Всяка сутрин ги срещам, докато се придвижвам пеша от вкъщи към офиса. Те вървят бавно по протежението на булевард „България“, не бързат да надбягват времето, което и без друго става все по-динамично, все по-тревожно. Когато се разминаваме в неугледния подлез, не мога да откъсна очи от тях. Синът, вече на средна възраст, пристъпва гордо с най-красивата жена на света. Неговата майка го е хванала под ръка, щастлива, че прави компания на джентълмен, какъвто другите жени не знаят. Двамата винаги са усмихнати и не спират да разговарят. Обикновени човешки същества, които с простичките си жестове извикват възторга от самия живот. Техните усмивки са така заразителни, че за миг забравям грозните графити, които превръщат запуснатото градско пространство в още по-мъчителна гледка.

Не е важно за какво разговарят, по-същественото е, че не спират да го правят. Правят го с такава енергичност, че ми се иска да ги поздравя за енергията, с която ме зареждат всяка сутрин. Есента прави дните все по-кратки, но ентусиазмът на тяхната обич е предостатъчен, за да посрещам предстоящите дълги нощи на годината.

Понякога тя се опира на силното му рамо, друг път той я прегръща свойски, а в очите му искри радостта на малко дете, принудено да живее в тялото на възрастен. За нея той си остава момчето на мама, за него тя е жената, която не може да замени никоя друга. Няма как да объркаш истината за тази безкрайна любов, на която мирозданието ни обрича.

Колко е излишно да се тревожа, казвам си. Всичко е маловажно и в повечето случаи се оказва чиста глупост. Гневът никога не може да бъде толкова градивен, колкото е любовта в нейния неподражаем вид. Само майките могат да ни утешат, да ни разберат и да ни подкрепят в предизвикателствата на големия свят. Любовта към тях никога не може да бъде бивша.

Дали са тук, или пък вече са преселили душите си в отвъдния свят, те винаги ще бъдат до нас, ще ни държат под ръка, докато прекосяваме улици, съмнения и предателства, защото това е тяхното най-съкровено призвание. Любов, която не прилича на никоя друга.

Добромир Банев (Повече от автора може да прочетете ТУК)

Снимка: Валентин Иванов

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Волтер: На живите дължим уважението, на отишлите си от този свят – истината

Днес отблезязваме годишнина от рождението на френския писател и философ Франсоа-Мари Аруе, известен като Волтер. В негова чест споделяме с вас някои от най-емблематичните му...

Създателите на филма „Сватба“: Кината в България стъпкаха Хайтов!

Кината в България стъпкаха Хайтов! Въпреки доброто представяне на филма "Сватба", базиран на едноименния разказ на Николай Хайтов, част от българските киновериги го свалиха...

Вайола Дейвис ще получи почетната награда „Сесил Б. Демил“

Вайола Дейвис ще получи почетната награда "Сесил Б. Демил", предаде Асошиейтед прес. Отличието ще й бъде връчено на 82-рата годишна церемония за наградите "Златен...

Добромир Банев: „Вкъщи“ е там, където винаги сме заедно

На 21 ноември отбелязваме деня на християнското семейство. Времето е безмилостно, често и несправедливо. Срещаме се и се разминаваме с хора, докато се учим...

Въведение Богородично, Ден на християнското семейство

Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено...