Не би трябвало, ама все още ме учудва гордо-пренебрежително изречената фраза „Аз съм филолог…“, ерго – подредил/а съм си книгата, мога да пиша гениални стихотворения, перфектен редактор съм, коректорството е фасулска работа… абе аз съм алфата и омегата на писането, поправянето, книгоиздаването, литературната критика, фило логос парекселанс! Снизходително-насмешлива усмивка се изписва сама на лицето ми. Мисля си за хуманитарния лекар Валери Петров, за ветеринарния Димитър Димов, за завършилия едва седми гимназиален клас Добри Жотев, за неуспелия да се дипломира като юрист Йордан Йовков, за незавършилия гимназия Елин Пелин, за финансиста Светослав Минков, за телеграфопощенеца Яворов, за адвоката на свободна практика Алеко, за съдията Владимир Василев, ако искате нещо по-съвременно – ето ви политологът Илиян Любомиров и дипломираният психиатър Калин Терзийски. Тези просто ги давам като пример, другите са неоспорими класици. Аз самата съм филолог и в никакъв случай не плюя по образованието си, напротив! Но дипломата със специалност българска филология не е индулгенция за престъпните посегателства върху тетрадката на българската литература, да си имаме уважението, уважаеми. Имате право на претенции, разбира се, но кротичко, вкъщи, в компанията на непризнати гении, според собственото им мнение, в броенето на лайкове из социалните мрежи и в мокрите си сънища. Амигдалата работи. Иска си дрогата и си я набавя, защото това й е работата. Здравият разум е под ключа на амбициите, заточен из дебрите на мозъчните гънки, на които е вменена несвойнствената функция да бъдат решетки, вместо пътеки. О, как велико е да си известен! О, колко приятно е да шестваш под гръм от овации към Триумфалната арка на проекцията ти за безсмъртно безсмъртие приживе! Великата илюзия на смъртните… Велик редактор беше Добри Жотев, светла му памет! Иван Динков, Любомир Левчев и Коста Павлов винаги го наричаха „Тате“. Под негова редакция са първите им стихосбирки. Под негова редакция беше литературната им пътека, за да се превърнат и тримата в магистрали. Ако искате, оспорвайте значимостта им, аз не мога. Бате Добри, нямаше как да ми се обърне езикът да му кажа „бай“, живееше през два входа от мен. Милите му близки не му даваха да пуши, предвид здравословното му състояние, той излизаше да захапе вечната си цигара навън. Зимата се приютявахме на площадката между етажите в моя вход и бистрехме литературната и световната политика. Той говореше, аз слушах. И питах. Той отговаряше, аз попивах. Школа! Много си обичаше тримата поетични синове, гордееше се с тях. Аз изпадах във възторг, когато на някоя маса Иван и Любо като малки момченца питаха: „Тате, може ли да си поръчаме по още една водка?“, а той след кратко бащинско мълчание, махаше щедро с ръка: „Може“. Не че имаха нужда от разрешението му, не че нямаше да го даде, признак на дълбоко уважение и още по-дълбока обич бяха тези жестове. Той беше повярвал в техните стихове, те не искаха да излъжат това доверие. Такава мъжка нежност между редактор и поетища! Самият Добри Жотев е не по-малко от голям поет в нашата литература, нищо че сега жаждащите слава не го четат, а повечето даже не го знаят кой е. Ама те и Коста, и Иван, и Любо не признават и не познават, за сметка на стихоплетните росни магнолии, ангелотворни рани, безбрежни трели и екзотични славословчета, та не е голяма беда за трънливата литературна нива нашенска си. А доста от тези, са с диплома на филолози. Бате Добри, повтарям, без каквато и да било диплома. От там почнах, пак там ще свърша, въпреки че недоразуменията псевдолитературни нямат свършек. Жена ми/сина ми/аз самият/ата разполагам/е с диплома на филолог, няма нужда от редактор, коректор, правомощен издател, (че някои и кориците сами си стъкмяват), книгата ми е готова за печат, направо да върви по живо, по здраво къмто чакащия я с нетърпение читател. Не е въпросът в тапията, както се казва. За изкуството е важен талантът. Подплатен с много знания. И познания. И характер. Без подскоци, разпищолвания и високопарни демонстрации, на които непрекъснато сме свидетели. „Не ми пипайте думите, аз съм филолог!“ Бедни, бедни класици, защо не сте завършили тази филология до един! Тъй де, тоз Никола Фурнаджиев, дето от Медицинския факултет се прехвърля да изучава педагогика и философия, та таквази диплома притежава, къде е тръгнал с това „Конници, конници, конници, кървави конници“? Дипломираният филолого-редакторо-коректоро-презентаторо-визионер веднага би поправил повторенията, щото е учил за синонимите! „Конници, ездачи, мъжове връз коньове, кървави жокеи…“, найс, а? Леле, бате Добри какъв задвратник щеше да му зашие! И с право.
Маргарита Петкова
ARTDAY.BG
