Георги Парцалев идва на белия свят на 16 юни през 1925 година. Ражда се в гр. Левски. През филмовата и театралната ски кариерата си играе предимно комедийни роли.
Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ (1954), „Театъра на Строителните войски“ (1955) и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“.
Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие във филмите – „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-та годеница на принца“ (1987).
Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.
Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия. За 32 сезона в Сатиричния театър всенародният любимец изиграва 40 роли. Но не получава театрална награда. Нито една! Снима се в над 17 игрални филма. И отново не получава награда в България. Нито една!
„Заслужил артист” става, чак когато е на 44. За „народен артист” чака цели 14 години.
Георги Парцалев от първо лице:
„Три неща за мен са най-скъпи: здравето, приятелството и любовта – защото не се купуват с пари.“
„Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости.“
„Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното създава популярност, то е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото.“
ARTDAY.BG