На 83-годишна възраст е починал професор Ивайло Знеполски. Смъртта му е настъпила снощи около 22.00 часа, съобщи БТА, позовавайки се на информация от семейството му.
„На 29 ноември изгубих баща си. Светъл път, татко!“, написа в профила си във Фейсбук синът на професора – социологът Боян Знеполски, също професор.
Ивайло Знеполски бе философ, културолог, изкуствовед и филмов критик, университетски преподавател и политик. Той бе министър на културата в две служебни правителства – това на Любен Беров и на Ренета Инджова. Избиран е за депутат в 36-ото Народно събрание и в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Той е един от основателите през 2005 г. на Института за изследване на близкото минало и негов председател (2005-2022). Проф. Ивайло Знеполски е автор на повече от 160 научни статии, есета, глави и предговори към сборници и книги, сред които „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци“ (2 тома, 2016), „Историкът и множественото минало“ (2017).
Роден е на 5 август 1940 г. в София. Завършва философия в Софийския университет през 1964 г. Доктор е по изкуствознание с тема на дисертационния труд „Философски и естетически проблеми на съвременното европейско киноизкуство“ (1971). От 1970 г. работи в Института за съвременни социални теории, който е научно звено към АОНСУ. До 1974 г. е научен сътрудник в института, а след това – старши научен сътрудник. От 1981 до 1990 г. е шеф на секция в същия институт. Междувременно преподава „Анализ на филма“ във ВИТИЗ (1980-1984). След това става и доктор на философските науки с тема на дисертационния труд „Социокултурните проблеми в съвременното българско киноизкуство“ (1982), професор във Философския факултет на СУ (1984), ръководител на катедра „История и теория на културата“ към Философски факултет на СУ (1991–2003), гост-професор във Висшето училище по социални науки в Париж (1997–1999) и в Университета Монтескьо в Бордо (2001).
Съучредител е заедно с други европейски интелектуалци и политици през 1999 г. на Musee de l’Europe в Брюксел. Член е на Сената на European Cultural Parliament, който номинира членовете на бъдещия Европейски парламент и ръководи заседанията му (2001). Член е и на работна група към Съвета на Европа (Страсбург) по проекта Link Diversity – кампания за популяризиране на мултиетнически общества и на демократично гражданство за всички, и др. Носител е на отличието Кавалер на Националния орден за заслуги на Франция (10 юли 2012).
Предговорът на проф. Ивайло Знеполски към първото българско издание на романа на Владимир Набоков „Лолита“ става причина за първия голям литературоведски дебат след 1989 г. у нас.
Поклон!
Снимка: Личен архив
ARTDAY.BG
