Премиерата на най-новата книга на Маргарита Петкова с любовни верлибри „Още бели нощи“ (Издателска къща „Персей“) ще се състои на 14.12. (четвъртък) от 18.30 ч., в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Стихове от книгата ще прочете актьорът Мариус Донкин.
Приятелски думи от Боян Биолчев.
„Искате бели нощи? Как да ви кажа – единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло – животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу по равно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот трябва да си го изработиш. Не с тежък физически труд, със себе си, тоест с тежки умствени усилия, много тежки. Искате бели нощи за повечето даже непосилни, защото този работен инструмент не го имат за необходим. Има ли, питате, такава любов. Има, разбира се. Всяка любов е такава. Любовта е от теб към другия, няма какво да чакаш някой да дойде и да ти я даде, любовта е каквато си я направиш първо в главата, после в света. Любовта е както я усещаш, не както си я въобразяваш, щото въобразяването е невеществено и нерационално. Имаш любов в себе си – живей я, не чакай да ти я тикнат в ръцете по модела, който си чел, няма да ти е по мярка. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. То дори на полюса да се заселите, половин година ще е бяла нощ, ама после ви чака половин година черен ден. Това е отвън. А вътре – вие си решавате какво да ви е. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода е. Седиш на брега на реката, текат разноцветните води, можеш да влезеш във всяка, ако решиш, че тази ти харесва – розовка, зеленичка, синичка, на сърчица и пеперудки, червеничка, жълтичка (тя най-често се бърка със златната), в черничката можеш да се бухнеш, ако се подхлъзнеш или те подбутнат, тече си реката на живота, стига да не си далтонист, не е сложно. Ако имаш търпение, ще дочакаш бялата вода. Бялото съдържа в себе си всички цветове, ама това обикновено го забравяме. На бялото не можеш да кажеш, че е черно. Черното се преодолява, бялото се живее. Кой както.“ – Маргарита Петкова
Вход свободен.
ARTDAY.BG