„Оскар и розовата дама“ ще има премиерни представления в Театър 199 на 22 и 27 декември

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Голямата Мария Стефанова влиза в още една забележителна роля в кариерата си с партньорството на Радина Боршош.

Спектакълът „Оскар и розовата дама“ по текст на големия френски съвременен драматург Ерик-Еманюел Шмит ще има премиерни представления в Театър 199 на 22 и 27 декември. В постановката на режисьора Стефан Спасов участват голямата актриса с лъчезарно присъствие Мария Стефанова и младата звезда на Народния театър Радина Боршош, която в момента е на малките екрани на българите със сериала „Алея на славата“.

Преводът на пиесата е на Снежина Русинова-Здравкова. Автор на сценографията и костюмите е Нина Пашова, на музиката – Милен Кукошаров, на мултимедията – Момчил Алексиев.

„Оскар и розовата дама“ се ражда като книга, в чиято основа са писмата, написани от едно безнадеждно болно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, “розовата дама”, която го посещава в детската болница, за да се грижи за него. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващ герои. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда…

През 2003 г. авторът Ерик-Еманюел Шмит адаптира книгата си като театрална пиеса, а през 2009 г. създава и филмова версия на романа, на която той самият е режисьор, с актрисата Мишел Ларок в главната роля.

„Оскар и розовата дама“ е текст, който не за пръв път се поставя на българска сцена. Това е един от първите режисьорски проекти на известния актьор проф. Атанас Атанасов. През 2006 г. той го реализира като моноспектакъл на Илка Зафирова в МГТ „Зад канала“. Година по-късно с него прави режисьорския си дебют и Йордан Славейков, ученик на проф. Крикор Азарян. Неговият прочит също е във формат моноспектакъл – появява се на сцената на Драматично куклен театър – Враца, с Йорданка Стефанова като розовата дама. При това положение логично е нетърпението ни за пръв път да видим пиесата, „разиграна“ между двете основни действащи лица, в Театър 199: невероятната Мария Стефанова като Маминка Роза и Радина Боршош като момченцето Оскар.

„В „Оскар и розовата дама“ от Ерик-Еманюел Шмит се поставя един от най-значимите въпроси, който всеки един от нас в някакъв момент задава: „Ако Бог съществуваше, то защо тогава страдаме?“. В случая тази мисъл идва в живота на едно болно 10-годишно момче. Докато другите деца пишат писма на Дядо Коледа, Оскар пише своите до Дядо Господ. За да открие, че любовта е единственият дар, който може да надвие болката“, повдигат завесата от екипа на театъра.

Ерик-Еманюел Шмит, роден през 1960 г., е един от най-четените и поставяни в театъра френскоезични автори в света. Неговите пиеси са печелили няколко награди “Молиер” и Гран при за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика, а пиесите му се играят в повече от 50 държави. Авторът нерядко изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия, включи се и в представлението „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ в Народния театър при посещението си у нас през 2020 г.

Снимка: BORIS URUMOV

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им

Учени от САЩ са установили защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им, пише Физ.орг. Някои комари наистина...

Дейвид Духовни в непрестанно търсене на истината

Днес, 7 август, празнува една от най-интелигентните, многостранни и харизматични икони на съвременната поп култура – Дейвид Духовни. Притежател на магистърска степен по английска...

Стефан Цанев: Аз тръгвам към онази измислена, безсмислена и слисваща любов…

Стефан Цанев е роден на днешната дата, 7 август, през 1936 година в село Червена вода, Русенско. Поет, писател и драматург. Автор, когото наистина...

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...