23-ти януари е датата, на която в цял свят се отбелязва Денят на ръкописното писмо, наричан още Ден на ръкописа, Ден на почерка.
Инициативата е на Асоциация на производители на принадлежности за писане, а денят съвпада с рождението на американския държавник Джон Хенкок, който пръв е поставил подписа си под Декларацията на независимостта.
Калиграфия е изкуството на красивото писане. В днешни дни, калиграфията съществува под формата на хоби и изкуство и дори изживява нов подем с навлизането на компютрите. Тя продължава да процъфтява под формата на функционални ръкописни надписи като покани за сватби или други важни събития, при създаването на шрифтове, оригинални ръкописни логотипи, в религиозното изкуство, при монументалните надписи. Използва се и за реклама, в киното и телевизията, в актове за раждане или смърт, карти и други творби, където изгледът на надписите има значение.
Почерк е строго индивидуален начин на ръчно изписване на букви, цифри и други символи, приложен чрез средство за писане. Именно защото всеки един човек пише по уникален начин, почеркът би могъл да послужи за идентифицирането на автора на даден документ. Почеркът на всеки един човек е различен, като изключение не правят дори и близнаците.
Характеристиката на един почерк включва специфичната форма на буквите, тяхната закръгленост или заостреност, разстоянията между буквите, наклон на буквите, ритмичното повторение на елементи, оказан върху хартията натиск, размер на буквите.
Представяме ви любовни писма на трима велики българи:
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да не те оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще ме запази, а ако оживея, то ние ще бъдем най – честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най – много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.
Христа.“ – Христо Ботев
„До Мара Белчева
27 март 1905 година
Трябва да се отдалечи човек от онова, що обича, за да сети силата на своята обич… Аз я смятам за най – важното нещо в моя живот… Как ми е драго, че си почувствала и съзнала, че моята зла орисия ме е опазила чист и приближила до сърцето ти… Родени един за друг, копнели един за друг, нас ни сдружи за щастие неволята на сърцата, след дълго и дълго пилигримство… непонятно за нищите духом, за венчаните в църква, а развенчани в душите си. И когато друг би гледал жената и би те искал като такава, моят поглед дири наслада в твоята душа… И целувките ни аз не съм чувствал освен като съюз на душите. И свидното си дете ето защо аз наричам сестра – и другарка: защото дели с мен туй, що деля ази с нея – и скърби, и радости, и аромата на чисти възвишени помисли…“ – Пенчо Славейков
„До Евгения Марс
Края на 1906 година
Добра приятелко и примерна ученичке. Очарователното и мило Ваше писмо ме трогна със задушевния си тон. Рядката и чудна душа на Евгения Марс е цяла в него. Хиляди благодарности за интереса Ви към мене и за тъй ласкателното внимание към самотния в света човек… Днес, слава богу, съм добре. Но понеже днес е петък, а не сряда, заветният ден на моето прекарване в драгата и приятелска атмосфера на Вашия семеен кръг, то чувствам понятната празнота. Вашето писмо обаче донейде я запълни.“ – Иван Вазов
ARTDAY.BG