Писателят Христо Карастоянов си отиде, съобщиха негови приятели. Карастоянов е роден в Тополовград през 1950 г., дълги години работи в Ямбол, където е бил драматург и директор на театъра.
Много приятелства го свързват с Хасково. Доста години той бе колумнист в хасковския вестник „Новинар юг”. Рубриката му „Снесени от вихъра” се радваше на огромен читателски интерес.
Той е сътрудничил и на други медии. Първата му публикация във вестник е карикатура. Първата му книга се казва „Пропукан асфалт“ и е издадена през 1981 година. Следват много други, за които е отличен с награди. Последната му книга „Петият вагон и други истории” излезе от печат миналата Карастоянов е автор на повече от 30 значими романа и сборника с разкази.
Романът на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, посветен на Гео Милев, е отбелязван от критиците като една от най-важните български книги на отминалото десетилетие. За нея той получава и няколко големи литературни награди, а Иван Добчев поставя по нея спектакъла „Гео“ на сцената на Народния театър.
Погребението ще се състои утре – 24.01.2024 г., от 15.00 часа на ямболските гробища.
ДОБРИЯТ СЪСЕД
Христо Карастоянов
Един човек си загуби главата. Като си лягаше вечерта, си беше на мястото, а на сутринта, като се събуди, я нямаше. Провери под възглавницата, бръкна под леглото, после обърна къщата, изтърси де що имаше чекмеджета и шкафове, прерови килера, огледа чак в тоалетната, понеже понякога оставяше и там разни работи – я някоя книга за четене, я нерешена кръстословица – обаче главата му я нямаше никъде и това беше положението.
Човекът много се притесни и накрая, срам не срам, звънна на съседа отсреща да го пита.
– Съседе – каза, – много се извинявам, ама да си ми виждал случайно главата?
Онзи в първия момент кипна и замалко да му тегли една, но го видя какъв е притеснен и уплашен, та само изръмжа:
– Бе ти майтап ли си правиш с мене?
– Какъв майтап? – възкликна човекът. – Недей така! Аз сериозно те питам!
– Ами явно майтап си правиш – натърти съседът. – Ми ей ти я главата на раменете, аз да не съм нещо кьорав! Хубава работа…
Човекът си опипа главата и тя наистина си беше там!
– Боже – рече радостно, – не знам как да ти благодаря, брат! Ако не беше ти да ми кажеш, направо не знам как щях да я карам без глава…
Оттогава те двамата много се сприятелиха. Човекът редовно канеше съседа си да му цапнат по едно, веднъж през есента му удари едно рамо да си прибере дървата в избата, после му държа стълбата да не падне, като си оправя антената, и въобще такива работи.
ARTDAY.BG
