Карл Юнг: Изненадващ брой личности никога не употребяват мозъка си

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Винаги ме е впечатлявал фактът, че изненадващ брой личности никога не употребяват мозъка си. И също такъв брой го употребяват, но по удивително неподходящ начин.
Изненадвам се също и когато откривам как мнозина интелигентни хора живеят тъй, сякаш не са се научили да използват сетивата си – те не виждат нещата пред очите си, не чуват думите, звучащи в ушите им, не обръщат внимание на какво докосват или вкусват.
Някои живеят без да осъзнават състоянието на собствените си тела.
Други сякаш живеят в най-странното състояние на съзнанието, убедени, че днешното им положение е окончателно, без възможност за промяна.
Като че светът и психиката са статични и ще останат такива завинаги.
Те изглеждат напълно лишени от въображение, зависят напълно и изключително от сетивните си възприятия.
Шансовете и възможностите сякаш не съществуват в света им, а в тяхното “днес” няма истинско “утре”. Повтарям – няма истинско “утре”.
Бъдещето е просто проекция на миналото.“
Карл Юнг
ARTDAY.BG
spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им

Учени от САЩ са установили защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им, пише Физ.орг. Някои комари наистина...

Дейвид Духовни в непрестанно търсене на истината

Днес, 7 август, празнува една от най-интелигентните, многостранни и харизматични икони на съвременната поп култура – Дейвид Духовни. Притежател на магистърска степен по английска...

Стефан Цанев: Аз тръгвам към онази измислена, безсмислена и слисваща любов…

Стефан Цанев е роден на днешната дата, 7 август, през 1936 година в село Червена вода, Русенско. Поет, писател и драматург. Автор, когото наистина...

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...