Поетът Таньо Клисуров напусна зримия свят малко преди да навърши 80.
За първи път публикува стихотворения в началото на 70-те години. Печата свои творби във вестниците „Литературен фронт“, „Студентска трибуна“, „Пулс“, в списанията „Отечество“, „Септември“, „Пламък“, в алманасите „Тракия“, „Юг“ и др.
Художественото въображение на Клисуров е непосредствено свързано с фактите от обществената действителност и с индивидуалния емоционален опит. В поезията му се открояват няколко постоянни тематични линии, които преминават от книга в книга и създават интертекст с обща лирическа тоналност. Едно от най-устойчивите предметни полета е отдадеността на литературата, осмислена като свещенослужение. Художественото творчество е интерпретирано като висша реалност, чието създаване зависи от вътрешната свобода. Животът в поезията е пълноценен живот, убеждават стиховете на Клисуров.
Друго постоянно тематично поле у Клисуров е любовта. Поетът интерпретира това чувство във всичките му фази и проявления.
Клисуров е носител на голямата награда на Националния конкурс за дебютна литература Южна пролет (1976) и на редица други литературни отличия. Почетен гражданин на Стара Загора.
“Получил съм за толкова години
горчив урок: дори да имаш слава,
когато във Отвъдното преминеш,
тя много кратко тука продължава.”
– съмняваше се Поетът приживе.
Поклон!
ARTDAY.BG
