И с твойте устни помрачени, смъртта ми нека да ме вземе… ~ Федерико Гарсия Лорка

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Федерико Гарсия Лорка е вероятно най-значителният испански поет и драматург на XX век, написал едни от най-хубавите творби в световната поезия, превеждани на много езици. Той е роден във Фуенте Вакерос, Гранада (Андалусия) на 05.06.1899 г. През 1928 г. излиза книгата му „Цигански балади“, която веднага донася на Лорка широка известност и претърпява седем издания през оставащите осем години от живота му. Лорка е също и художник, виртуозен пианист, китарист и композитор. Поезията и пиесите му комбинират елементи от андалузкия фолклор със сложни и често сюрреалистични поетични техники, в разрез с всички социални и образователни бариери. Счита се, че той е успял в създаването на жизнеспособeн поетичeн стил за сцената, превъзхождащ работите на неговите съвременници Йейтс, Елиот и Клодел. Животът му е трагично прекъснат на днешния 19 август през 1936 г., едва навършил 37 години.

Резултат с изображение за federico garcia lorca

Представяме ви две стихотворение от Лорка в превод на Живка Балтаджиева:

ГАЗЕЛА ЗА НЕЧАКАНАТА ЛЮБОВ

За мен дъхът на твойто лоно,
дъх на магнолия сумрачна.
За никой друг такава жертва –
като колибри любовта ти
между зъбите затрептяло.

Хиляди кончета персийски
върху челото твое лунно бълнуваха
четири нощи, докато талията твоя,
топяща снегове, обяздвах.

Сред кости и жасмин
растеше отмалата на твоя поглед.
Да ти даря, в гръдта си дирех
онези мраморни скрижали, които казват: вечно
вечно; да бъде вечната градина
на моите предсмъртни мъки телцето твое,
мимолетно, кръвта ти – в мойте устни топла
и с твойте устни помрачени, смъртта ми
нека да ме вземе.

КАСИДА ЗА ПЛАЧА

Аз залостих балкона си,
че не исках да чувам плача.
Но зад всички стени, да, зад всички стени,
само плач във слуха се забива.

Рядко ангел запява,
рядко куче пролайва тук-там
и се блъска в дланта ми
на хиляди цигулки простора.

А плачът,
а плачът, сякаш куче по всички следи,
а плачът, сякаш ангел всемирен,
а плачът, сякаш цигулка безмерна струи
и вятърът също душат го сълзи.
Само плач до ушите достига.

* Касида – поетичен жанр с арабско-персийски произход, обозначаващ тържествено хвалебствено стихотворение

Заглавна снимка: flickr.com

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Устни, които знаят докосват

„Треперенето ѝ постепенно спря. Рейчъл се отпусна. Грей я държа в обятията си още дълго, след което докосна с пръст лицето ѝ и го обърна нагоре....

Нужна е смелост да се обърнеш назад ~ Елия Казан

Елия Казан е работил с най-големите американски драматурзи - Тенеси Уилямс и Артър Милър, а името му се свързва с бродуейските постановки на "Трамвай...

Бъди Холи завинаги на 22

Бъди Холи, с рождено име Чарлс Хардин Холи,  е американски рокендрол  певец и музикант от годините на зараждането на този музикален жанр. Макар да...

Робърт М. Пърсиг: Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш

Робърт Мейрат Пърсиг се ражда на 6 септември през 1928 година в Минеаполис. Бил интелектуално надарено дете с коефициент на интелигентност 170, когато е...

Празнуваме Съединението на България

Несправедливите решения на Берлинския конгрес от 01 (13) юли 1878 г. предизвикват съпротива във всички български земи. Най-активна е Източна Румелия, която се стреми...