Истинското ѝ име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите ѝ произведения са „Госпожа Далауей”, „Към фара” и „Собствена стая”. Тези, както и други нейни книги, са преведени на български. Улф е една от основателките на интелектуалния кръг „Блумсбъри“.
Изследователите на творчеството на Вирджиния Улф са облагоприятствувани от факта, че нейният живот е изключително добре документиран — преди всичко от самата нея, оставила е около четири хиляди писма и трийсет тома дневници. А това наистина е твърде важно за автор, който твърди, че „всяка скрита в душата на писателя тайна, всяко негово преживяване, всяко качество на неговия ум са широко отразени в произведенията му“ (романа „Орландо“).
През 1895 година, когато Вирджиния Улф е тринадесетгодишна, умира майка ѝ Джулия Стивън, трагично събитие, което за момента оставя Вирджиния изненадващо спокойна, но малко след това то става причина за първия пристъп на душевното ѝ заболяване, а по-късно поражда у нея едно вечно преследващо я чувство за вина.
Вита и Вирджиния
Любопитство несъмнено буди връзката на писателкатата с друга жена. Вирджиния среща Виктория Саквил-Уест (по-известна като Вита) през 1922 година. По това време писателката е омъжена за Ленар Улф от 10 години. След малко несигурно начало двете започват любовна връзка, която продължава почти 10 години. Улф описва Вита в „Орландо“, фантастичен биографичен очерк, в който животът на главния герой протича в рамките на три века. Синът на Вита Найджъл Никълсън го определя като „най-дългото и чаровно любовно писмо в историята на литературата“. Любопитното е, че въпросният главен герой е ту мъж, ту жена. Дори след като връзката им приключва, приятелството между Улф и Вита продължава до смъртта на писателката през 1941 г.
На днешния ден, 28 март, през 1941 г., на 59-годишна възраст, Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома ѝ. Току що е написала последния си роман „Между действията“ и не успява да пребори тежката депресия, която наляга душата ѝ. В предсмъртната бележка до съпруга си Вирджиния пише:
„Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно. Ти ми подари възможно най-голямото щастие. Беше всичко, което някой някога би могъл да бъде. Никои други двама души не биха могли да бъдат по-щастливи от нас, стига да не беше тази ужасна болест. Повече не мога да се боря. Знам, че разрушавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш спокойно. И ще работиш, аз знам. Сам виждаш, не мога дори това да напиша както трябва. Не мога да чета. Това, което искам да кажа е, че на теб дължа цялото щастие в живота си. Беше безкрайно търпелив и невероятно добър с мен. Искам да го кажа – всеки го знае. Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти. Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие. Не мога да си позволя да продължа да съсипвам живота ти повече. Никои други двама души не биха могли да познаят щастие, по-голямо от нашето. В.“
Представяме ви избрани цитати от писателката:
„Човек не може да намери мир, ако избягва живота.“
„Книгите са огледалата на душата.“
„Да пораснеш означава да изгубиш някои илюзии и да придобиеш други.“
„Всеки, който струва нещо, чете това, което харесва, според настроението му.“
„Не съветвам жените, които искат да имат нещо свое, да се омъжват.“
„Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни.“
„Приятелствата, дори най-добрите, са чупливи.“
„Колко пъти хората са използвали писалка или четка, защото не са имали смелостта да дръпнат спусъка?“
„Животът е един сън. Преди събуждането да ни убие.“
„Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия. Хората обаче съдят само по заглавието.“
„Големите общности от хора са невменяеми.“
„Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“
„За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак – това, разбира се, – е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман.“
„Историята на мъжката съпротива срещу женската еманципация е едва ли не по-интересна от историята на самата еманципация.“
„Когато въпросът е силно спорен – и въпросът за пола е такъв – човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа. И единствено може да даде на своята аудитория възможността да определи своите собствени заключения, докато наблюдават ограниченията, предразсъдъците и идиосинкретичността на говорещия.“
„Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите.“
„Хуморът е първото, което се губи при превода.“
Заглавна снимка: BBC
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
