Синелибри 2024 ще се състои под мотото „Поезия безкрай“

Имаме удоволствието да представим официалната визия на Синелибри 2024, вдъхновена от богатия идейно-тематичен и художествен заряд на програмата. С мотото „Поезия безкрай“ фестивалът отдава почит на корифеите на поетическото изкуство, на които дължим незабравими трепети и полети на духа. Достатъчно е да споменем най-великия френски поет от епохата на Ренесанса – Пиер дьо Ронсар, роден преди 500 години и провъзгласен от съвременниците си за „Принц на поетите“; прочутия чилийски поет и Нобелов лауреат Пабло Неруда, роден преди 120 години; безсмъртния мексикански поет, есеист и Нобелов лауреат Октавио Пас, от чието рождение се навършват 110 години; гениалния ирландски драматург и поет Оскар Уайлд, роден преди 170 години; екстравагантния Джордж Байрон, отлетял преждевременно от този свят преди две столетия… През 2024 г. отбелязваме и 120 години от рождението на българския поет и преводач Атанас Далчев – творец ерудит, неподатлив на конюнктурни влияния.

Тази година, в контекста на един все по-безутешен свят, търсим упование в поезията. В поезията, тъждествена с пияния кораб на Артюр Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници, но и в поезията като съпротива срещу еднообразието и крехкостта на живота, като „отдих за окованата фантазия“. Най-вече в поезията като необятност и свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Синелибри 2024 празнува пропускливостта между поезията и съня, изкуството и живота, духовното и материалното, надеждата и отчаянието. Затова и фигурата в центъра на изображението, своеобразно сърце от протегнати ръце и длани, прилично на разлистена книга, символизира неизтощимия човешки порив. Чувството за общност и споделеност окриляват надеждата за едно по-хармонично бъдеще. Тук е кодирано убеждението, че единството извира от многообразието, от примиряването на различията помежду ни. Че пламъчето на живота, любовта, мирът са невъзможни без приемане на другостта, в която се съдържа толкова много красота, стига да имаш очи за нея. Поезията няма граници, защото човешките пориви и въжделения са безкрайни, а те намират своя синтез в изкуството.

Мотото „Поезия безкрай“ е референция и към едноименния филм на Алехандро Ходоровски, същински киночародей, чиито сюрреалистични откровения пленяват или отблъскват, но никога не оставят зрителя безразличен. А крилете във фигурата са недвусмислена препратка към знаковата творба на Вим Вендерс „Криле на желанието“. Защото в основата на всяко изкуство, на всеки филм, поема или спектакъл стои желанието. Препратката към филма на Вендерс е и възможно най-поетичното, метафорично напомняне за 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена и рухването на едни илюзии, заменени с други. И тъй като в настоящия исторически момент по-често се говори за оръжия, отколкото за поезия, няма как да не отбележим 100-годишния юбилей на Труман Капоти, който твърди, че „когато оръдията замлъкнат, музите се чуват“.

Приложената визия, генерирана с помощта на AI, е продукт на оригиналната дизайнерска дарба и свежите идеи на Радослава Боор, която майсторски интегрира в проектите си новите технологии.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на ИА „Национален филмов център“, Столична община, Община Пловдив, Фонд „Култура“ на Община Варна, Община Бургас, Община Велико Търново, Община Габрово и в партньорство с Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Община Стара Загора. Проектът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2024 г. Програмата се осъществява в сътрудничество с множество партньори и съмишленици, които предстои да обявим.

ARTDAY.BG