“Шоколадът е най-страхотният подарък за жените, редом с Пол Нюман и Джийн Кели. Неща, които трябва да получаваме всеки ден.” Точно в десетката е стреляла актрисата Сандра Бълок, когато е сътворила подобна мисъл. За шоколада – няма никакъв спор. За Пол Нюман гласуваме с две ръце. Но днес на пиедестала е Джийн Кели – неотразимият американски актьор и танцьор е роден именно на 23 август 1912 г.
Джийн Кели е актьор, хореограф, режисьор, певец и продуцент. Макар да е сред големите звезди на Холивуд през 40-те, 50-те и 60-те години и да създава десетки забележителни филми, записани в златния фонд на голямото кино („Тримата мускетари“, „Един американец в Париж“, „Хелоу, Доли“ и т.н.), светът го помни най-вече с танца му на улицата с чадър в ръка от мюзикъла „Аз пея под дъжда” (1952) – една от петте най-копирани филмови сцени.
Той прави истинска революция в популярните навремето „пеещи и танцуващи” филми. Никой преди Джийн Кели не успява така ярко да предаде чрез танц характера на героя, настроението и чувствата му. Той не притежава особен певчески талант, но неговият мек, топъл тенор и забележителната му артистичност превръщат всяка изпълнявана песен в истински шедьовър. Кели е бил атлет, завършва школа по класически балет, което го прави различен от всички други танцьори на екрана. Според експерти той изпреварва дори великия Фред Астер.
Джийн Кели идва на бял свят преди 105 години в в Питсбърг, Пенсилвания, САЩ. В желанието си да създаде у децата си любов към изкуството, майката на бъдещата екранна звезда записва и двамата си сина в детска танцова школа. Момчетата обаче не са особено впечатлени. Джийн предпочита спорта – хокей, плуване, мечтае за кариера на хокеист или бейзболист.
Кери по рождение има особена черта на характера – никакъв патос, никаква нотка на снобизъм, никакъв намек за звездомания. „Всички филми, които гледах като юноша, разказваха за много богати хора. А аз израснах във времето на Голямата депресия и ненавиждах богатите”, признава след години той.
Джийн е най-непослушното, най-активното и най-често нараняващото се дете в семейството. С белега си във форма на полумесец се сдобива при падане с велосипед, когато едва не е премазан от камион. Друг път пък толкова тежко се разболява от грип, че на близките му не остава нищо друго, освен да се молят и да се надяват на чудо.
Танцуващият актьор най-много цени ролите си в мюзикли: „Далеч по-просто е да плачеш и стенеш, отколкото да се усмихнеш и да кажеш: Денят е хубав!” Впрочем, мнението си за танците Джийн променя едва на 15 години. Обяснява решението си така: „Започнах да танцувам, защото знаех, че това е единственият начин да се срещам с момичета.”
Решава да замине за Ню Йорк, тъй като мегаполисът го привлича с неограничените си възможности и перспективи; там пътищата към успеха са далеч повече, отколкото в родното му място. Колкото и добър да е резултатът от правенето на филми с участието на филмови звезди, съвместната работа сковава Джийн – колкото и да се стараели участващите в сцените актьори, той е несравнимо по-ефектен, възпламеняващ, магнетичен и техничен от тях. Именно върху тези негови качества и особения му маниер на танцуване по-късно акцентират всички биографи, критици и почитатели на Кели. Списание „Flying High” нарича страстта и чувствителността на танците на Джийн „еталона не сексуалността”.
Прекрасна идея е постановката на танца на Кели с рисуваната мишка Джери в номер от „The Worry Song”. Впрочем първоначално създателите на филма се канят да научат Мики Маус „да танцува”, но Уолт Дисни не се съгласява с подобно участие на най-популярния герой на неговото студио.
На снимачната площадка на „Вдигай котва” се случва съдбовната среща на Джийн Кели и Франк Синатра. После двамата играят заедно в още два филма („Take me out to the ball game” и „On the town”), и остават приятели за цял живот. Любопитното е, че преди „Вдигай котва” Синатра не танцува, но вече има от кого да се учи! И му се получава добре.
„Лудориите на Зигфелд” (1946) е един от двата филма, в които Джийн Кели и Фред Астер танцуват заедно (вторият е „That’s Entertainment, Part II”, 1976). Защо са само два? Защото и двамата – велики майстори в своето изкуство – не могат да укротят духа на съперничеството. Фред Астер получава голяма роля в „Лудориите…” – с цели три танцови номера, докато Джийн Кели има само един. Това отбелязва и режисьорът Винсънт Минели: „Той (Кели) събра съвременния ритмичен танц, степа, с движенията на класическия балет в обща атлетична форма, докато Фред е лек като въздуха. Кели има абсолютно индивидуален стил и не можеш никога да го сбъркаш с друг танцьор.”
Много важен момент в характера на Джийн е липсата на всякакви предразсъдъци – било то расови или политически. Никога не приема сляпо чужди идеи, винаги има собствено мнение, което често е в разрез с общоприетото.
Снимките за филма „Аз пея под дъжда” понякога продължават по 19 часа в денонощието. На Деби Рейнолдс й се налага понякога да става в четири сутринта, за да бъде точно навреме на снимачната площадка и да репетира танцовите номера. Просто защото мистър Кели не вярва в тези й способности и открито заявява, че екранната му партньорка не става за тази работа. А после е изключително учуден, че милата Деби не иска да разговаря с него. Сълзите й бърше… Фред Астер, с когото разучава танците. Което изобщо не й пречи след време да заяви: „Джийн Кели е велик танцьор и филмов гений. В „Аз пея под дъжда” той ме направи звезда. Научи ме да танцувам и да работя много, да бъда предана и обичаща – такъв беше той към семейството и приятелите си.”
През 1990 г. Кели се жени за трети път – жената, с която прекарва края на живота си е Патиша Уорд. „Това е просто една кръгла дата”, казва Джийн Кели на 80-ия си рожден ден през 1992 г. Оттам насетне започва най-трудната му битка, която, уви, не печели – след седем тежки месеца, прикован на легло, един от най-активните и влюбени в живота хора си отива от света на живите. Денят е 2 февруари 1996 г.
Заглавна снимка: Medium
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
