Паулу Коелю е роден на 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Педру Коелю – изтъкнат инженер и Алисия Коелю – ревностна католичка. Още от младежките си години мечтае за артистична кариера, което не се посреща възторжено от консервативното му семейство. Коелю посещава местно йезуитско училище, където развива любов към писането. Родителите му обаче не одобряват влечението на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Те възприемат погрешно непостоянното му поведение и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, сред които дори и електрошокова.
Когато през 1968 г. в Бразилия се заражда хипи движението като реакция срещу диктаторския режим в страната, Коелю се присъединява към него и започва да пише статии, проповядващи свобода. Създава и текстове на песни, с които изкарва прехраната си. През 1973 г. става член на организация, защитаваща свободата на словото. Две години след това Паулу Коелю е арестуван заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. Тези преживявания оказват огромно влияние върху живота на писателя и той решава, че има нужда от промяна. Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там Коелю се връща към католическата вяра и през 1986 г. извървява Пътя към Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. Яков, покровител на Испания. След това събитие Коелю намира сили да напише първата си книга „Дневникът на един маг“, където описва преживяното.
През 1988 г. Паулу Коелю пише „Алхимикът“, която има небивал успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език. През следващите години писателят продава над 140 милиона копия от книгите си, преведени на 73 езика, в над 168 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за „Вероника решава да умре“.
Представяме ви избрани цитати на бразилския автор:
„За да стигнеш до съкровището, трябва да следваш поличбите. Бог е предопределил пътя, който всеки от нас трябва да извърви на този свят. Нужно е само да прочетеш това, което е написал за теб.“
„С възрастта броят на нашите трудности расте. Но в същото време опитът ни дава възможност по най-добрия начин да преодолеем тези поражения и да намерим пътя, който да ни позволи да вървим напред. И ние сме длъжни да пренамотаваме и тази втора лента на нашия умствен видеомагнитофон. Ако преглеждаме само записите на нашите поражения, ние ставаме парализирани. Ако наблюдаваме само записите на нашите успехи, започваме да си мислим, че сме по-мъдри, отколкото сме наистина. Нуждаем се и от двете ленти.“
„Понякога животът е голям скъперник – човек прекарва дни, седмици, месеци, дори години, без да изживее нещо ново. От друга страна, след като отворим някаква врата, през нея нахлува една истинска лавина. В даден момент нямаме нищо, а в следващия получаваме повече, отколкото можем да понесем…!“
„Животът ни е постоянно пътуване, от раждането до смъртта. Редуват се различни гледки, хората се сменят, нуждите се преобразуват, но влакът продължава напред. Животът е влак, а не гара!“
„Ако мислиш, че рискът е опасен, опитай еднообразието – то е смъртоносно.“
„Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, който си бил и се превърни в този, който си всъщност.“
„Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.“
„Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път.“
„Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.“
„Ако можеш никога да не излизаш от настоящето, ще бъдеш щастлив човек. Ще разбереш, че в пустинята съществува живот, че небето е осеяно със звезди, а воините се бият, защото това е част от човешкото битие. Животът ти ще се превърне в безкраен празник, защото той не е нищо друго освен моментът, в който живеем.“
„Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателството на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявай се, посрещни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай.“
„Човек не избира живота си – животът избира него. И ако му е писано да изживява радости и неволи, няма смисъл да се пита защо. По-добре да приеме всичко и да продължи напред. Не избираме живота си, но можем да решим какво да правим с радостите и неволите, които ни спохождат.“
„Който вярва, че се е провалил, винаги ще се проваля. Който е решил, че не може да бъде различен, ще бъде погубен от рутината.“
„Любовта изпълва всичко. Тя не може да бъде желана, защото сама по себе си представлява крайната цел. Не може да предава, защото няма нищо общо с притежанието. Не може да бъде държана в затвор, защото е като река и ще прелее.“
„Ти си онова, което вярваш, че си.“
„Най-добрият воин е този, който успее да превърне врага в приятел.“
„Хубаво е да даваш, когато те молят, но още по-хубаво е да можеш да отдаваш всичко на някого, който нищо не ти е поискал.“
„Има само едно нещо, което прави мечтата невъзможна за постигане – страхът от провал.“
„Страхът от страданието е по-лош, отколкото самото страдание. Сърцето никога не страда, когато търси мечтите си, защото всеки миг на търсене е миг на среща с Бога и с Вечността.“
„Лудостта, това е невъзможността да съобщиш мислите си на останалите.“
„Аз съм две жени едновременно: едната желае цялата радост, цялата страст и всички приключения, които животът може да предостави. Другата иска да бъде робиня на рутината, на семейния живот, на нещата, които могат да бъдат планирани и осъществени. Аз съм домакиня и проститутка, като двете живеят в едно тяло и водят борба помежду си. Срещата на една жена със себе си е игра, която крие сериозни рискове. Божествен танц. Когато се срещнем със себе си, в нас се сблъскват две божествени енергии, два свята. И ако по време на тази среща липсва необходимото уважение, единият свят унищожава другия.“
Мануела Георгиева
ARTday.bg
