Париж – градът за двама

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

За града на влюбените разказва Камен Балкански

Двама млади в романтична целувка. Снимката е черно-бяла, авторът Робер Доасно, а случката през 50-те, на фона на парижкото кметство. Виждали сте я. Виждали сте и двамата влюбени. Не веднъж и не винаги пред това кметство, но винаги в Париж.

Странно привлекателен е този град. Откриеш ли го, любовта ти остава за цял живот и те кара да се връщаш често, с трепет да преоткриваш местата, по които си минавал, сядал си да пиеш ароматно кафе с топъл кроасан, и си се сещал за приятели и любими хора.

Париж отдавна е световен град, името му е легенда, историята му е история на Франция, а и на цяла Европа. Артистичният му дух диктува модата, нравите, живота на поколения, а посещаването на някои от емблематичните места и забележителности се е превърнала в пилигримска страст.

Мулен Руж, Лувъра, Монмартр, кулата на Айфел, Сена, Нотр Дам – една малка част от всичко, което знаем и виждаме. Но разходете се за удоволствие из улиците на Латинския квартал или квартала Маре, за да усетите истинския дух на един изключителен град.

Току-що съм разгледал за пореден път импресионистите в Музея „Орсе” и излизам с леката омая от цветове и въздушност, стаени в бившата гара, днес превърната в модерна галерия. Тръгвам направо към Сен Жермен и попадам във водовъртежа на автомобилния трафик в четири платна. Ходя бързо, минавайки покрай кафе „Фльор” и слънчевите му тераси, и се озовавам пред катедралата, дала името на булеварда. Мистична фасада крие зад себе си столетия и тайни, но днес не влизам вътре, а се отправям към квартала около нея – Латинския квартал. Малки галерии предлагат старинни мебели или ултрадизайнерски колекции. Галеристите им, повечето с малки кученца, стоят в дъното на магазинчетата и поглеждат над очилата си, сякаш се интересуват от тълпите туристи, минаващи пред витрините. Всъщност, мислите им са другаде. Ще разберете за тях по-късно на обед в съседното бистро, на чаша червено вино по време на неизменната почивка.

В Париж изкуството е навсякъде

О, да, бистрата в Париж са нещо, което заслужава отделен разказ. Почти винаги на някой ъгъл с малки кръгли масички навън и задължително плетени столове, обърнати единствено към улицата. Можеш да стоиш с часове на огрените тротоари и да наблюдаваш. Сервитьорите се движат виртуозно с таблите и белите си дълги престилки. Помнят всички поръчки, казват по едно „Bonjour!”, усмихват се и винаги имат пълен джоб с монети за точно ресто. Знаят всичко и познават постоянните си клиенти по имена, което създава особена близост в общуването. Продължавам, преминавайки през малък пазар с класическите и важни за французина магазини за сирена, колбаси, вино, ухаеща на топли франзели фурна. Този квартал е един от малкото, носещи духа на стария Париж. Всъщност, това което днес познаваме до голяма степен е резултат от мащабните градоустройствени планове на барон Хаусман, който в края на ХІХ век прави радикални архитектурни промени, като проектира и изгражда Големите булеварди и авенюта.

Гарсоните са заети в обедната почивка

Пресичам Сена точно пред Нотр Дам – хиляди туристи снимат, чакат и се суетят около готическата катедрала, чиито основен камък е положен още през 1163 година от Папа Александър ІІІ. Странно е, но малко знаят, че точно отсреща, скътана сред сградите на днешната Съдебна палата, се намира Сен Шапел – малка кралска църква с изключителни стъклописи от ХV век, и ако навън е слънчево, вътре ефектът е поразяващ.

Отвъд Риволи е друг познат квартал – Маре, с малки улици, много кафената и ресторанти, гей книжарници и барове, и много разхождащи се млади хора. Напоследък в Париж всички ходят пеша или карат велосипеди – модно е, а както знаем модата тук е на почит.

Мулен Руж

Вечерта ме повежда в друга посока. Макар да знам, че Мулен Руж и площад „Пигал” не са това, което са били по времето на бохемата и днес са много повече атракция за японските туристи, решавам да мина на път за Монмартр. Осветеният силует на легендарната мелница се вижда отдалече, а в подножието й трескаво се движат предимно чужденци, превъзбудени и омагьосани от старата й слава. Остава ми кратко изкачване по хълма, за да стигна до върха и пред очите ми да се открие невероятната гледка към нощен Париж такъв, какъвто са го виждали поколения художници, рисували тук на Монмартр. Милиони светлини, а в тях Айфеловата кула, кулата Монпарнас, Триумфалната арка, Сена с корабчетата „мухи” (bateau mouche), кръжащи самолети над летището „Орли” и неспирен поток от автомобили. Тук на стълбите под Сакре Кьор човек може да стои в забрава, размисъл и реещ се с часове поглед, но близкият ресторант подмамва със специално меню и кана вино – изкушение твърде силно, за да му бъде устояно.

 

Секре Кьор

„Градът на светлината”, както го наричат, е пребогат на предложения за всеки вкус. Букинистите по бреговете на Сена, уникални изложби в центъра „Жорж Помпиду”, концерти в „Берси”, най-големите магазини на световни марки, опера „Гарние”, луксозните бутици на „Шанел”, „Диор” и „Картие”, луксът на Хотел „Риц”. Всичко това изгражда онзи мистично-романтичен образ на града, подсладен с дочути от отворен прозорец шансони или с гласовете на Едит Пиаф и Жак Брел – град, в който целувката е само начало на голямата любов.

 

Автор и снимки: Камен Балкански

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Яворов на френски език

Малко повече от 80 стихотворения, няколко писма – до Мина, до Дора Габе, предсмъртните писма на поета до д-р Кръстев и Тодор Александров и...

Само любовта разбира всичко

„- Нищо не разбирам от любов. - То е защото самата любов разбира всичко и просто трябва да я оставиш да действа. Достатъчно е да...

По стъпките на легендата: Как Матео Бочели изгражда своя уникален музикален стил

Има имена в музиката, които носят тежестта на легендата – имена, които разпалват емоции още с първите акорди. Такова е фамилията Бочели. Но днес...

За жабите, целувките и червените рози…

На 2 април отбелязваме Международния ден на детската книга. Какъв по-удачен момент от този, за да си припомним откъси от приказките на вечния Ханс...

Отбелязваме 95 години от рождението на Стефка Съботинова (видео)

Днес отбелязваме 95 г. от рождението на народната певица Стефка Съботинова. Родена на 2 април 1930 г. в някогашното старозагорско село Розов кладенец, днес...