Индивидуалист и мечтател със стремеж към първенство, Васил Гендов е бащата на Българското кино.
Премиерата на „Българан е галант“ в „Модерен театър“- София е приета за начало на родното кино. Инициативният българин произвежда първия игрален и първия „говорещ“ филм в България, поставя основите на първия киноархив – днешната Българска национална филмотека и основава Съюза на българските филмови дейци.
Сложна личност с въображение, предприемчивост и смелост, Гендов сам финансира и търси средства за кино, понякога рискува с големи дългове и дори ипотекира дома си за 10 години, за да снима филма за Левски „Бунтът на робите“. Вярна в подкрепа на идеите и решенията остава съпругата му Жана Гендова.
Преобладаващото мнение е за талантлива и противоречива личност, която все още е обект на спорове.
Днес единственият запазен филм на Васил Гендов е комедията „Любовта е лудост“, чието име приема Фимовият фестивал на игралното кино във Варна.
Гендов посочва във филмите си „греховете на улицата” – алкохолизма, хазарта, проституцията. Някои от героите му са влюбени бонвиванчета, други обаче имат тежка съдба – комарджии, пияници, измамници или крадци се борят със съдбата си, побеждават порока и стигат до така жадуваното изкупление.
Васил Гендов е роден на 7 декември 1891 г. в Сливен. За пръв път гледа кино на 12-годишна възраст и това безвъзвратно променя живота му. От 14 до 16-годишна възраст е ученик-стажант в театър „Сълза и смях”, а малко по-късно заминава за Виена и завършва висшата театрална школа „Ото”. Васил Гендов е изключително запален по „движещите се изображения” и работи като момче за всичко в киното, усвоявайки занаята. Още тогава решава да прави същото и в България. Специализира актьорско майсторство в Берлин, във филмовата къща „АИКО”. През 1910 г. се завръща в България и до Балканската война е актьор в трупата на Роза Попова. Заедно със съпругата си създава Софийския пътуващ театър (1921), където е директор, режисьор и актьор.
През 1917 г. Васил Гендов снима „Любовта е лудост”, комедия, запазена до днес. Създаден е по мотиви от разказа на Рьоне Лакроа „Палавата”, премиерата му се състои в столичното кино „Одеон”. Освен за ентусиазма на първите наши кинематографисти, филмите носят ценен исторически материал за това какъв е бил животът в българската столица в началото на 20 в. В тази чисто развлекателна творба се показват перипетиите на една любовна история. Студент и девойка се обичат. Лелята на момичето пречи на любовта им. Тя е решила да омъжи племенницата си за богат кандидат. Докато леля Кера спи в зимната градина, младите тайно се срещат. Студентът решава с хитрост да злепостави пред лелята предпочитания от нея жених, разменя дрехите си със свой приятел и се представя за очаквания кандидат.
Къщата, в която се развива действието, е турската легация на ул.„Цар Освободител”, до сладкарница „Пролет”.
След Втората световна война новото социалистическо правителство назначава Васил Гендов за пръв директор на новосъздадения Филмов архив. През 1948 г. той инициира създаването на Музея на българската кинематография, когато тя е национализирана. Близките му хора твърдят, че се е чувствал обиден и пренебрегнат, надявал се е отново да снима филми. Умира на 3 септември 1970 г. в София.
Борис Белев
ARTDAY.BG
