Гениалният художник се ражда на днешния ден преди 164 години
Той се ражда на днешния ден, 30 март, през 1853 година в Зюндерт, Холандия. Винсент Вилем ван Гог е един от най-признатите и запомнящи се художници, представители на постимпресионизма. Подписал е около 900 картини и 1100 рисунки. Световното му признание идва, след като през 1901 година 71 негови произведения са представени в Париж. Ван Гог е един от първите художници, които целенасочено използват комплементарния контраст на цветовете, например в „Лодки от Сен Мер“. Късните му произведения се отличават с пастьозното нанасяне на боите, спонтанен дуктус, ярки цветове и цветова символика. Установено е, че заради образците от светло и тъмно творбите му следват плътно основната математическа структура на турбулентния поток. Примери в това направление са „Звездна нощ“, „Път с кипариси и звезда“ и „Житна нива с гарвани“. Рисува натюрморти, градски и селски пейзажи. Една от най-известните му творби е „Слънчогледите“ (1888 г., Арл).
Звездна нощ
Сред много хора съществува мнението, че Винсент ван Гог е поставял свещи на шапката си, за да може да рисува и през нощта. В действителност това не е точно така. В писмо до брат си Тео споменава, че за да нарисува картината „Звездна нощ“ е използвал газова лампа. В друго писмо до него пише: „Често ми се струва, че нощта е много по-жива и с по-богати цветове от деня.“
Слънчогледи
Вероятността друг да е отрзал ухото на художника е твърде голяма. Всъщност не става дума за цялото ухо, а само за част от меката тъкан. Според статия в Le Petit Journal, излязла три дни след инцидента, ван Гог в действителност е дал част от ухото си на проститутка, но дали той е отрязал меката част на ухото си – не е ясно. По това време е живял заедно с колегата си Пол Гоген, който е бил добър фехтовач. Двамата доста често са се дуелирали, при това с голяма доза насилие и ярост. Затова не е изключено при подобен двубой да се е стигнало до инцидента, а с твърдението, че ван Гог сам е отрязал част от ухото си най-вероятно е целяло да прикрие срама на холандския художник. По някаква причина в писмо до брат си Тео заявява, че няма спомен от въпросната нощ, но отбелязва – „за щастие Гоген… все още не е въоръжен с картечница и други бойни оръжия.“
Гробът на художника
Надгробен камък с името на художника в родния му град, съпътства живота му от самото му рождение. Баща му, Тео Ван Гог, е избран за пастор на холандската реформаторска църква през 1848 г. Преди раждането на великия импресионист семейството има син, носещ същото име – Винсент, който умира като бебе и е погребан в църквата на бащината му енория. В Зунден, родното място на художника, има площад на негово име, възпоменателна статуя на него и брат му Тео, както и копие на родната къща на Винсент Ван Гог. За съжаление оригиналната, намирала се на главната улица на селото – Маркет 29, била съборена.
Ван Гог умира на 29 юли през 1890 година.
Ето какво още споделя Винсент в писма до брат си Тео:
„Човек може да носи голям огън в душата си и никой да не идва да се сгрее на него. Минаващите не виждат нищо, освен малко дим, който излиза горе от комина, и отминават – всеки по своя път. Какво да се прави тогава? Да поддържаш огъня в душата си, да носиш солта на земята в себе си, търпеливо – ала и с какво нетърпение! – да чакаш, да чакаш часа, когато някой ще дойда да поседне – и да остане, знам ли? Дано всеки, който вярва, дочака този час….
„Да се научим да страдаме, без да се оплакваме, да се научим да гледаме на болката без отвращение. Тъкмо от това човек рискува да му се завие свят. И все пак понякога ни обзема смътно предчувствие, че може би в отвъдната страна на живота ще съзрем достатъчно оправдание за съществуването на болката, която гледана от тук, понякога така изпълва хоризонта, че нараства до размерите на безнадежден потоп. За всичко това знаем твърде малко и по-добре е да съзерцаваме някоя житна нива, дори когато е на картина.“
„Ние познаваме живота тъй малко, че едва ли ни приляга да съдим кое е добро или лошо, справедливо или несправедливо, а да казваме, че човек е нещастен, защото страда, значи да твърдим нещо недоказано. Тъй че приемете нещата такива, каквито са, чакайте с упование и въоръжете душата си с дълго търпение, както казва една много стара поговорка, и с добра воля. Оставете природата да стори своето.“
На заглавната снимка – автопортрет на художника от 1887 г.
Борис Белев, ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/