Подробности за това разказва гл. ас. д-р Владимир Славчев от Варненския археологически музей
Най-ранното обработено сребро се появява по нашите земи през 4 хилядолетие преди Христа, разказа в интервю за БТА археологът от Археологическия музей във Варна гл. ас. д-р Владимир Славчев. Според него това означава, че претопяването на среброто и използването му не е местна традиция и най-вероятно пристига тук от Северен Кавказ.
Когато говорим за среброто, началото на неговото използване като метал за елитни цели трябва да бъде потърсено малко по-рано, когато в началото на 4 хилядолетие пр. Хр. металурзите започват да правят опити да легират – да добавят в медта различни други метали, обяснява Славчев. Според него може би причината за това е изчерпването на оксидните руди на повърхността, които се събират и обработват най-лесно и на хората им трябват поне повече от 500 години, за да преминат от топенето на оксидни руди на топенето на сулфидни такива.
Най-ранните опити за добавяне на нещо в медта за получаване на сплав е добавянето на арсен. Той е по-лек от медта и когато се излее заедно с нея във формата, той не влиза с нея в химическа реакция, а излиза на повърхността и понеже е бял на цвят, целият предмет получава бял металически лъскав отблясък. И може би това е една от основните цели, които са търсили хората, защото чисто практически той не променя много качествата на медта, обобщава ученият.
В района на Варненския некропол
са правили експерименти с металите
В средата на 4 хилядолетие преди Христа в района на днешно Варненско пристига степно население от Севернопричерноморските степи. Това са носителите на ямната култура, които се погребват под могилни насипи и някои от тези хора, най-вероятно техните вождове, носят на ушите си обеци. В някои от случаите те са златни, но в някои – сребърни. Те нямат собствена металургия тъй като в степите метали няма и най-вероятно тази традиция пристига тук от Северен Кавказ, където има залежи на различни метали.
Интересен момент е по средата на 4 хилядолетие пр. Хр. и втората му половина, това вече е ранната бронзова епоха и време, в което започват да стават популярни и други изделия от сребро. Интересното всъщност е, че това са предимно ками или някакъв тип оръжие, които имат някакъв символичен характер, тъй като те са твърде меки, за да се използват в истински бой.
И тъй като за момента нямаме сребърни предмети от втората половина на петото хилядолетие преди Христа възниква въпросът добивано ли е сребро или не в района. Според някои от геолозите има, макар и рядко да се срещат находища, в които златото и среброто по естествен път могат да се сплавят в чак толкова висока концентрация. Обикновено електронът, който е по-популярен и е по-разпространен, е с високо съдържание на злато и примеси на сребро до 25-35 процента, разказа експертът. Такава сплав, в която да доминира среброто до момента не познавам, но геолозите казват, че чисто теоретично това е възможно, уточнява Славчев. Ако то е възможно можем да приемем, че има природен произход, допълни той.
Във Варненския некропол имаме няколко предмета с бял цвят, които доста се различават от останалите – мъниста, вързани в гривна, със състав от над 50 процента сребро и над 30 процента злато, изследвани от археолозите. В няколко златни мъниста и един амулет от Варненския некропол има много висока примес на мед. В едната има 60 и няколко процента мед и има добавени около 10 процента злато, а другите – повече злато и по-малко мед. Медта и златото обаче няма как да се смесят в природата. Това са метали, които не образуват естествени сплави, т.е. това съотношение е постигнато от ювелирните майстори в древността, обяснява специалистът. Това всъщност е самото начало на получаването на сплавите. Дали се е получило нарочно или случайно е трудно да се каже, но има няколко случаи, които ни насочват към идеята, че тези хора са правили експерименти с металите, смята археологът.
На заглавната снимка: Археологическия музей във Варна
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
