Георги Черкелов напусна видимия свят на 19 февруари през 2012 година в София, на 81 години, от дихателна недостатъчност.
Роден е на 25 юни 1930 г. в Хасково. След като учи три години право в Софийския университет, решава да завърши ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш. Започва кариерата си като артист във Врачанския театър, три години.
Играл е и на сцените на Народен театър за младежта (1960 – 1968), Сатиричния театър (1959 – 1960), Народния театър (1972 – 1985) и (1989 – 1991), Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Плевен (1985 – 1989), театър „Барбуков“ (1994 – 1995), Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (след 1995).
През 1982 – 84 г. е художествен ръководител на Хасковския драматичен театър, на чиято сцена се изявява не само като актьор, но и като режисьор. От 1985 до 1990 г. е директор на Плевенския драматичен театър, но заедно с това продължава да играе в Народен театър „Иван Вазов“. Режисьор е на постановките „Полет над кукувичето гнездо“, „Спасителят в ръжта“, „Хъкълбери Фин“, „Борци“ и др. Сценичните адаптации на „Хъкълбери Фин“ и „Спасителят в ръжта“ е направил сам. През 2010 г. излиза негов сборник с разкази „Разкази и имейли“.
Дебютът му в киното е през 1961 г. Черкелов добива широка популярност с ролята си на Богдан Велински от сериала „На всеки километър“, където играе събирателен образ на Никола Гешев – шеф на отделение „Борба с комунизма“ в страната до 1944 г. Това е една от най-запомнящите се роли в историята на българското кино.
За 50 години Черкелов е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното. Пресъздал е най-много централни герои в Шекспирови пиеси. Изиграл е почти целия репертоар на британския класик. Стилът на Черкелов е интелигентен, с пестеливи изразни средства, базиран на фини нюанси в интонацията, на тежките паузи и на солидно произнесените фрази. Негова запазена марка са вътрешното достойнство и достолепие.
Незабравими са изпълненията му в ролите на Крал Лир, Ричард II, Сократ, Хлудов и много други. Участва във филми като „Съдията“ (1986), „Цар и генерал“ (1966), „Бялата стая“ (1968), „Мъже в командировка“ (1969), „Князът“ (1970), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Топло“ (1978), „Черешова градина“ (1979), „Аспарух“ (1981), както и във филмови копродукции в Италия („Галилео Галилей“ – 1969) и Германия. Режисьор е на телевизионния филм „Спирка Берлин“.
До смъртта си е женен за третата си съпруга изкуствоведката Зина Стругова.
„Искам да се самосъхраня. Да се докосвам до дърветата и тревите, да слушам птиците, да си подрънквам на пианото, да си чета, да мисля за мои си неща. Наричали са ме асоциален тип, луд едва ли не, нека е така. Намирам, че хората често са много дребнави, това не ми е по вкуса, не е интересно. На село си ми е най-хубаво“, казваше аристократът на сцената.
Снимка: Кадър от филма на Въло Радев „Цар и генерал“
ARTDAY.BG
