Юбер се ражда на 21 февруари 1927 като най-младият член на аристократична фамилия в Бове, Франция. След време за всеки негов успех в училище баба му отваря вратите на своя кабинет, изпълнен с красиви тъкани и вдъхновение за бъдещия дизайнер. На 17 пътят му го отвежда в Париж. Приключението му започва от Националното училище за изящни изкуства и се прехвърля в ателиетата на огромни имена като Жак Фат и Елза Скиапарели. Само на 24 години Юбер пристъпва напред и дава началото на своята собствена модна къща. Две години по-късно към линията си с облекла висша мода добавя и друга – за луксозна конфекция. Смята се, че той първият кутюрист, който предприема тази стъпка и дава пример на всички останали в гилдията. Стилът и дизайните му мигновено намират своята вярна публика и кариерата му не спира да върви само нагоре.
Знаменателна за развитието му като творец е срещата му с Кристобал Баленсиага – негов абсолютен кумир и обичан ментор. Самият мосю Живанши заявява: “Баленсиага беше моята религия. Аз изповядвам Баленсиага и Господ”. В средата на 50-те двамата дори обединяват сили и заедно налагат така наречения силует “Sack” – свободна кройка без обособена талия.
Друга съдбовна среща за Юбер е тази с Одри Хепбърн. През 1953-а актрисата все още не е направила големия си пробив в киното, неизвестна пристига в студиото на дизайнера по сандали и облечена в тесни панталони, семпла тениска и сламена шапка. За да пробва екранните си тоалети за филма “Sabrina”. Така започва историята на едно 40-годишно приятелство. Мосю Живанши преобразява Одри не само за някои от най-значимите ѝ екранни превъплъщения като ролите ѝ в “Breakfast at Tiffany’s”, “Funny Face” “Charade” и “How to steal a Million”, но и в реалния живот. Музата на дизайнера в огромна степен му дължи статуса си на вечната модна икона. Тя носи негово творение дори в деня, в който получава Оскар за ролята си в “Roman Holiday”.
И не е единствената звездна красавица, която оценява труда на Живанши. Жаклин Кенеди и Грейс Кели са само малка частичка от популярните почитатели на френската модна къща. Но единствено Одри има такова специално място в сърцето на великия маестро.
През 1988 той продава модната си империя на луксозния конгломерат Louis Vuitton Moët Hennessey, а през 1955 окончателно се оттегля от поста на творчески директор. И оставя делото му да продължат достойни таланти от ранга на Алекзандър Маккуин, Джон Галиано, Джулиен Макдоналд и Рикардо Тиши.
Наследството му е безценно за света на модата. Съвършеният джентълмен, както мнозина го описваха, провокира милиони жени по света да мечтаят да се докоснат до съвършенствата, които той ваеше.
