Емил-Едуар Шарл Антоан Зола е роден на 2 април 1840 г. в Париж на улица „Сен Жозеф“ 10. Напуска света на живите на днешния ден, 29 септември, през 1902 година в Париж от задушаване с недоизгорели въглища. Погребан е на 5 октомври в Монмартр с воински почести.
Припомняме си избрани размисли от автора на „Вертеп“:
„Ако накарате истината да замълчи и я погребете дълбоко под земята, тя ще поникне, набрала такава експлозивна сила, че ще помете всичко по пътя си.
Насилието никога не носи успех, не можеш да промениш света за един ден.
Този, който обещава да промени всичко изведнъж, е глупак или лъжец.
Даже за нищожен процес трябва дълги години узряване.
Аз съм обикновен изследовател, който действително се е самозабравил сред човешката гнусота, но нали и лекарят забравя себе си в дисекционната.
Не обичам думите. Ако човек обича някого, най-доброто което може да направи, е да го покаже…
Моите герои не са лоши, те са само невежи и покварени от средата на тежкия непоносим труд и на мизерията, в която живеят.
Хубаво ни се надсмива добрият бог! Насъщният си хляб получаваме със страшен двубой. И безсмъртна си остава само земята, майката, от която произлизаме и в която се връщаме, тая, заради която вършим престъпления, тая, която непрекъснато възстановява живота заради своята цел, която ни е непозната, въпреки нашите кощунства и низости.
Никога хората не са се отнасяли така жестоко един към друг, никога не са били в такава степен заслепени, както в нашето време, когато си въобразяват, че знаят всичко.
Цивилизацията няма да пребъде преди последния камък от последната църква да падне на последния свещеник.
Човек е създал Бог, за да може Бог да го спаси.
Ако ме попитате какво правя на този свят, аз – артистът, ще ви отговоря : тук съм за да бъда забелязан!
Единствено глупостта накърнява честта на литературата. Един талантлив писател, комуто се оплаках от проявеното към мен неразбиране, ми отвърна със следната дълбока мисъл: „Вие притежавате огромен недостатък, който ви затваря всички врати: само две минути да поговорите с някой глупак и веднага му давате да разбере, че е глупак.“
Остроумието често граничи с пълната глупост.
Не аз съм силен. Силен е разумът, силна е истината.
Мисълта е дело. От всички дела тя облагородява света най-много. Не е необходимо човек да е смирен, за да заслужи помощ, достатъчно е да страда. Вземете всичко от жената, експлоатирайте я като въглищна шахта! Но после тя ще ви експлоатира, та и на колене ще ви постави!
Няма щастие в неизвестността. Единствено увереността прави живота спокоен. Не ме интересуват красотата и перфекционизма. Не ме интересуват великите векове. Това, за което ме е грижа, е животът и борбата.
Единственото щастие в живота – това е постоянното стремление напред.
От научна гледна точка обвинението в безнравственост не доказва абсолютно нищо.
В твореца има двама души – поет и занаятчия. Един се ражда поет, а друг става занаятчия. Човек кове стила си на ужасната наковалня на крайните срокове.
Нищо не дава повече кураж на младите хора от любовта.
Моля за прошка разумните хора, които нямат нужда да им палят фенери през деня, за да виждат добре.
Духни свещта – няма нужда да виждам как изглеждат мислите ми!“
АRTday.bg