Вървиш, не спираш, силуети на хора се движат около теб, но ти чуваш само неговия глас. Превзел те е. Говори ти за старата любов, която е като сън, несбъднат сън. Толкова пъти си го слушал, когато ти е било тежко, но и в мигове на щастие също, и знаеш, че ще ти помогне. Той просто те разбира – точно теб, непознатия, който живее със смисъла в думите му. С него можеш седем пъти да се молиш на Бога и отново да поискаш да обичаш. Знаеш, че дори когато всичко отминава, а болката отляво остава, пак може чудо да се случи с теб. Може да си клоунът в центъра на тъжна история, но винаги там, накрай света, една телефонна любов ще те държи на повърхността. Колкото и пъти да казваш сбогом, пак ще се връщаш в стария дом. В дома на музиката, в неговите песни, защото те са като слънце в огледало, огън от любов, който не угасва.
Васил Найденов е гостува в „Какво се случва“ по БНР. Походихме с неговите кецове, за да си припомним кое как беше, когато музиката беше и все още е точно това – музика със силни текстове и много, много чувство. Когато езикът е български, а чувството – универсално. Когато компромисите са излишни, защото животът иска точно теб.
Разговорът с Васил Найденов е като мечта за всеки, който много го е слушал. Затова и щом го погледнеш – чувстваш уют. Този човек знае за какво пее и защо въобще го прави. Неслучайно успехът му, макар тази дума да звучи ограничаващо – е свързан с любов, енергия и отдаденост.
За любимият изпълнител балансът е винаги в средата, а началните стъпки на Васко Кеца в света на музиката са поставени с изпълнения на Deep Purple и Стиви Уондър. Всички обаче знаем как звучи той, за какво пее в действителност и какво отношение има към детайла.
Песните му звучат толкова магично, толкова лично, защото:
„Музиката наистина е чудо и нещо много красиво. Нямаме право да я правим ненужно електронна, компютърна, ненужно безчувствена. Музиката е част от живота на дадени поколения и трябва да ѝ реагираме с много повече любов и отговорност.“
Източник: БНР
ARTDAY.BG
