За пръв път откриват статуя на италианския писател Умберто Еко и то не къде да е, а в книжарница в София.
„Аз мисля, че всеки човек, който има отношение към темата, си има нещо като лична библиотека. Тия 10-15 книги, които е чел, препрочитал, мислел е за тях, когато е правил някакви литературни опити вероятно е и имитирал някои от тези автори. По някаква причина Умберто Еко е от авторите, които аз много харесвам и той е без съмнение е част от моята лична библиотека. Иначе съм го срещал само веднъж в живота си, струва ми се 2002 година беше, когато покойният вече, за съжаление, проф. Ивайло Знеполски го беше поканил за 2 дни в София. Тогава се видяхме на няколко пъти, включително и вечеряхме в Италианското посолство. Но това, разбира се, не е нещо, което чак толкова ме е впечатлило. Това е автор, който веднъж има много голям художествен талант, според мен и втори път, е без съмнение един от най-силно и социално ангажираните и дълбоки съвременни философи“.
Даниел Вълчев разказва, че от него е научил много неща. Когато разбира, че никъде по света няма негова статуя се замислия „защо да не направим в нашата книжарница такава статуя“.
„След това като вървях по Витошка преди може би 2 години и видях за пръв път, не бях обръщал внимание, статуята на Алеко Константинов и много ми хареса и казах на моите приятели: „Това е човекът, който трябва да направи Умберто Еко“. Това е скулпторът Борис Борисов, изключителен български скулптор и той се съгласи и резултатът е Умберто Еко с една книга и една птицечовка, само да поясня, това е намигване към една книга, която е преведена и на български език, която се нарича „Кант и птицечовката“.
„Първото нещо, което научих е, че е човек може да разкаже умна история по красив начин. За съжаление, в съвременния свят има много истории, които на мен поне ми се струват глуповати, както и хубави, дълбоки текстове, които обаче са тежки за четене. При него някак си нещата се получават и от едната, и от другата гледна точка. Второ, много дълбоки мисли има, долу имаме една стена с любими мисли на писатели – всеки, който дойде, може да я види и една от мислите, които сме качили там е мисълта на Умберто Еко, че светът пълен с прекрасни книги, които никой не чете, за съжаление“.
„Също много важна според мен идея в творчеството на Умберто Еко, е че ние самите сме нашата памет. Сега много вървим към това да прехвърлим всичко на компютрите, те да знаят, да помнят вместо нас, но всъщност лишени от нашата памет, какво сме ние, ако не помним? А какво помним? Ние не помним колко е дълга река Амазонка или колко притока има река Нил – все важни неща, но ние можем винаги да ги видим в някой справочник, дори преди Интернет. Ние обаче помним, независимо дали осъзнаваме или не, нещата, които сме прочели, нещата, които сме преживяли. А пък всъщност то литературата е начин да живееш повече от един живот“.
Книжарница „Umberto & Co“ се намира на ул. „Славянска“ 14 в Соифия.
ARTDAY.BG
ARTDAY.BG
