Сергей Есенин изминава пътя от селското момче-херувимче до един от най-известните поети. Синеокото пастирче, пишещо за простите радости на селския живот, девойките хорово наричали „Душичката Есенин“. Маяковски пък нарекъл ранния Есенин „декоративен селянин“, защото бил прекалено сантиментален, неискрен, а стиховете му „опушени от газената лампа“.
Но „цървулите и петлето-гребенарче“ за кратко занимавали поета. Ангелското също не останало у него задълго. Той пишел нецензурни стихове на стената на Страстния манастир и не се свенял да разпали самовара си с икона, за да припали цигара от въглените.
Поведението му неизменно е провокативно, непристойно и шокиращо. Но неговите стихове са особена страница от руската поезия. Есенин не се вмества в тесните рамки на литературните направления от началото на ХХ век. Сам по себе си той е бунтар, страстен, с широко отворена душа. Сигурно затова към неговата поезия никой не е равнодушен – или го обожават, или отказват да го приемат и разберат.
След като завършил с отличие училище, постъпил в църковно-учителската школа, но и нея изоставил. В Москва пристигнал през 1913 г., едва 17-годишен постъпил в Народния университет, но и него не завършил. После обаче поетът се самообразовал, четял много и бил известен с ерудицията си.
Най-големите любовни увлечения на поета. В средата е първата съпруга на Есенин Анна Изряднова
Първата московска муза
Целта на Есенин била да стане най-известният поет на Русия. Изминала една година и той безпаметно се влюбил в Анна Изряднова, която работела заедно с него като коректор в типографията.
Гражданският брак с Анна се оказал за поета грешка. В този момент той повече бил загрижен за кариерата си. Оставил семейството си и отишъл да търси щастието си в Петроград. В своите спомени Изряднова пише: „Видях го малко преди смъртта му. Дойде, поговорихме и той се прости с мен. Попитах го защо, а той ми каза: „Пречиствам се, заминавам, чувствам се зле, сигурно ще умра.“ Помоли да не обръщам прекалено внимание на това и да пазя сина му.
Трагична обаче била съдбата на Юрий, сина на Есенин и Анна. На 13 август 1837 г. той бил разстрелян по обвинение в подготовка на покушение срещу Сталин.
Зинаида Райх – съпруга на Есенин и негова муза
Прекрасната Зинаида
Една от най-красивите жени в живота на Есенин била Зинаида Райх, известна актриса. Тя била толкова впечатляваща, че Есенин просто нямало как да не й направи предложение. Оженили се през 1917 г. Зинаида му родила две деца – Татяна и Константин, но Есенин никога не се отличавал с особено вярност. Райх го изтърпяла три години, след което се разделили. Той й посвещава стихотворението „Писмо до една жена“.
Страховете на Есенин
Есенин страдал от „сифилофобия“ – страх да не се зарази със сифилис. Поетът Анатолий Мариенхоф разказва: „Случваше се да му излезе пришка на носа, а той ходи от огледало на огледало суров и мрачен. Често посещавал библиотеката, за да чете за признаците на страшната зараза.
Не по-малки страхове Есенин изпитвал от милиционери. Веднъж се разхождали с Волф Ерлих покрай Летния парк и край входа му поетът забелязал стоящия на пост милиционер. „Изведнъж ме сграбчи за рамото, обърна се към залеза и видях прежълтялото му лице. С хриптящ глас и дишайки тежко ми каза: „Слушай, само не казвай на никого! Аз се страхувам от милиционери! Разбираш ли? Страхувам се!“, спомня си Ерлих.
Есенин и Айседора Дънкан в Берлин, 1922 г.
Айседора Дънкан
В началото на 20-те години Есенин водел бохемски живот: пиел, вдигал скандали в кръчмите, имал много лековати връзки, докато не я срещнал – известната американска танцьорка Айседора Дънкан. Дънкан била по-голяма от поета с 18 години и не знаела руски език, а Есенин не говорел английски. Те се оженили половин година след запознанството си. Тя пожелала да носи фамилията Дънкан-Есенин. „Тогава аз ще съм Дънкан“, крещял Есенин, когато излезли на улицата след бакосъчетанието.
Тази страница от живота на Сергей Есенин е пълна с безконечни скандали. Двамата много пъти се разделяли и събирали, но накрая така и не преодолели взаимното си неразбирателство. Именно на тази страст е посветено стихотворението му „Сипаничава хармоника! Скука… Скука…“
Айседора загива трагично две години след смъртта на Есенин, задушавайки се със собствения си копринен шал, който се оплел в колелото на собствения й кабриолет.
Есенин и Маяковски
Митът за взаимната ненавист между Есенин и Владимир Маяковски е един от най-известните в историята на литературните течения на ХХ век. Поетите наистина били непримирими идейни опоненти и в публични дебати били готови да се поливат с помия без задръжки. Но това не означава, че двамата не оценявали таланта един на друг.
Маяковски имал високо мнение за поезията на Есенин, ако и да внимавал да го крие много старателно. Оценката му се изразява с думите „Дяволски талантлив!“
Последната жена на поета
В началото на 1925 г. Есенин се запознал с внучката на Лев Толстой София. Тя била по-млада от Сергей с 5 години. София Андреевна завеждала библиотеката на Съюза на писателите. Коленете на поета треперели, когато минавала покрай него, бил запленен от нейния аристократизъм. Когато се оженили, София станала образцова съпруга: грижела се за здравето му, готвела стиховете му за събрани съчинения. И се чувствала щастлива. А Есенин, срещайки приятел, отговарял на въпроса „Как живее?“ с „Подготвям събрани съчинения в три тома и живея с нелюбима жена.“ На нелюбимата жена предстояло да стане вдовица на скандалния поет.
Смъртта на поета
На 28 декември 1925 г. намерили Есенин мъртъв в ленинградския хотел „Англетер“. Последното му стихотворение „Сбогом, приятелю мой, сбогом“ по думите на Волф Ерлих му било дадено предната вечер. Есенин се оплакал, че в хотелската стая няма мастило, и той бил принуден да пише с кръвта си.
Тайната за смъртта на поета обаче досега остава неразгадана. Официалната и общоприета версия е самоубийство, но съществува съмнение, че в крайна сметка Есенин е бил убит по политически съображения, а самоубийството било инсценирано.
И все пак – Есенин не е трагически поет. Неговите стихове са химн на живота във всичките му прояви. Химн на загадъчността и непредсказуемостта на живота, труден и пълен с разочарования, но все пак прекрасен. Това е химн за хулигана и скандалджията, за вечното момче и великия мъдрец.
ПИСМО ДО ЕДНА ЖЕНА
От Сергей Есенин
О, знаете,
разбира се, че знаете
как аз стоях,
в стената гръб опрял,
а вие бурно ходехте из стаята
и с резки изрази ми
вдигахте скандал.
Говорехте:
Съюзът ни разбит е,
така измъчи ви
налудният ми път,
че трябва с нещо да се заловите,
а мойта участ –
падане до смърт.
Обична!
Не обичахте ме мене.
Не знаехте, че в хорския котел
бях като кон, подгонен и разпенен
от смел ездач – в пришпорването смел.
Не знаехте,
че в този плътен дим,
в разбъркания бит от бури
измъчва ме въпросът нерешим –
какво съдбата ни притуря.
Лице в лице
лицето не личи.
Голямото личи от разстояние.
Щом над морето зафучи,
в платната плисва отчаяние.
Светът е кораб!
Някой там
за нов живот и нова слава
на ураганите в пастта
насочи руля величаво.
Е, кой от нас на палубния под
не пада, не повръща и не псува?
И малко са, с кален живот,
във люшкане да не танцуват.
И аз тогаз
сред грозен шум,
но знаещ как стоят нещата,
се спуснах в корабния трюм,
за да не гледам повърнята.
Трюмът бе
руска механа.
И здраво чашата си хванах,
та – сам на ничия страна –
да се погубя
във пиянство.
Обична!
Мъчех ви аз, знам,
с умора ме поглеждахте
и с жалост:
че аз пред вас, пред вас аз сам
се разпилявах във скандали.
Но пък не знаехте,
че в този дим,
в разбъркания бит от бури
измъчвам се
с въпроса нерешим,
какво съдбата ни притуря…
. . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Години оттогава,
днес е друг въпрос.
По-инак чувствам, мисля – и не крия.
И казвам аз на празничния тост:
Хвала, хвала на рулевия!
Сега ме бие
впрочем сантимент.
Припомних си как бяхте изтерзана.
И искам да ви съобщя
със мен
какво бе
и какво накрая стана!
Обична моя!
Толкова съм горд:
не се пребих по стръмнината.
Във мен съветският народ
днес има яростен приятел.
Не съм
какъвто беше „той“.
Не бих ви мъчил пак
като във дните раншни.
За свободата и труда
днес съм готов
да стигна даже до Ламанша.
Простете…
Знам: не сте онази „тя“ –
живеете
с мъж умен и заслужил;
не ви е нужна нашта суета
и аз ей толкова
не съм ви нужен.
Живейте
както води ви светът,
зад дверите му обновени.
Изпраща поздрав,
помнещ ви до смърт
един познат –
С е р г е й Е с е н и н
1924
(Превод: Огнян Антов)
Източник: Студия Трансмедия; Заглавна снимка – historytime.ru
АRTday.bg
