Луис Сепулведа: Никой не трябва да се срамува, че е щастлив

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Луис Сепулведа е чилийски писател, режисьор, журналист и политически активист,  роден е на 4 октомври 1949 в град Овале.

Сепулведа е писател със свой собствен неподражаем стил и с разнолико творчество. Голяма част от неговите произведения, разбира се, са сред най-добрите образци на латиноамериканския магически реализъм, пленил десетки читатели по целия свят. Езикът на автора е много специфичен – изключително жив и метафоричен. За него са характерни лаконичния изказ, сбитите по обем творби и силните лирични образи. В книгите му няма директни внушения, но всяка дума предизвиква ярка картина, всеки ред провокира и ни кара да се замислим. В произведенията му няма нито едно изречение, което да не е нюансирано и да не предава емоция, изграждайки общата хармонична цялост.

Романите и разказите на Сепулведа са преведени на десетки езици, а в интернет пространството има стотици сайтове, посветени на писателя и книгите му. Част от произведенията му са филмирани.

Причината за голямото разнообразие от теми в творчеството на Сепулведа се крие в богатия и пъстър живот на писателя.

Творецът е известен с политическата си ангажираност. Той е лидер на студентското движение в Чили. По-късно работи в културния отдел в администрацията на Салвадор Алиенде. След преврата на генерал Пиночет през 1973 г. Лиус Сепулведа е арестуван, осъден на 28 години затвор и хвърлен зад решетките в каторга за политически затворници. Благодарение на кампания в световен мащаб, организирана от Амнести интернешънъл, през 1977 г. Сепулведа е освободен. Той заминава в изгнание и обикаля Латинска Америка. Работи в джунглата по проект на ЮНЕСКО, а през 1979 г. се присъединява към международния отряд на Симон Боливар, който се сражава в Никарагуа.

В началото на 80-те години на XX век Сепулведа се установява в Германия и известно време работи като шофьор на камиони. Той се свързва с „Грийнпийс“ и дори работи на един от техните кораби. По-късно седмичното списание „Шпигел” го ангажира като военен кореспондент в Ангола. Сепулведа прекарва доста години в Африка и описва разгромяването на елитните войскови части на Южноафриканската република. Понастоящем Луис Сепулведа живее в Испания.

Резултат с изображение за Luis Sepúlveda

Представяме ви избрани цитати на писателя:

„Всеки път си има начало и край и в двете точки някой те чака“, се казва в известна чилийска песен. Гадното е, че тези две точки не бележат един прав път, а път, пълен със завои, със стръмни пътеки, дупки и отклонения, водещи все доникъде.“

„Във всеки град, в който спирах, се срещах със стари познати или правех опити да завържа нови приятелства. От всички тях, с малки изключения, у мен остана горчилката от едно общо усещане: хората живееха във и със страх. Бяха го превърнали в нещо като лабиринт без изход, в постоянно присъствие и в разговорите, и на масата. Замазваха с безсрамно благоразумие дори най-елементарните неща и щом легнеха нощем, не сънуваха по-добри времена или миналото си, а потъваха в тресавището на черния смазващ страх, в страха на мъртвите часове, и призори ставаха със сенки под очите и още по-наплашени.“

„Смъртта идва тогава, когато човек приеме, че е умрял.“

„А това небе? А всичките тези звезди, Балдо? И те ли са някоя от лъжите за Патагония? – Няма значение. В тая земя всички лъжем, за да сме щастливи. Но никой от нас не бърка лъжата с измамата.“

„Как ми се иска да са живи – въздиша Пабло Касорла. – Живи ли? Щяха да са на повече от сто години. – И какво от това? Който се е родил щурец, не спира да пее.“

„Говорихме си за живота. Аз можех да се върна в Чили, но си останах в Европа. Те можеха да се върнат в Буенос Айрес, но си останаха в Патагония. От разговора с приятелите се уверих още веднъж, че човек е оттам, където се чувства най-добре.“

„През последния етап от полета авиаторът ми разказа някои неща за себе си. Бил пилот на ,,Тексако“, много добре платен, но един ден открил, че не обича гринговците и е влюбен в Амазония. – Тя е като жената, тап. Влиза ти под кожата, вътре в теб. Не иска нищо, но накрая почваш да правиш всичко, което си мислиш, че иска.“

„Никой не трябва да се срамува, че е щастлив.“

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Приключението не е извън човека, то е вътре в него ~ Джордж Елиът

Викторианската епоха нямаше да е същата без Джордж Елиът (Мери Ан Евънс). Английската писателка идва на белия свят на днешния ден, 22 ноември, през...

Владо Карамазов ще бъде Стенли Ковалски от „Трамвай Желание“

Топактьорът на свободна практика Владимир Карамазов е поканен да изиграе култовата роля на Стенли Ковалски в шедьовъра на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, който режисьорът...

Джек Лондон: Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие

Джек Лондон е роден на 12 януари 1876 г. в Сан Франциско с рождено име Джон Грифит Чейни (документите му са изгубени по време...

Огнената кралица на блус и рок музиката – Бет Харт, се завръща в България

Всеки, който е слушал Бет Харт на живо, всеки, който е бил докоснат от нейната музика, знае, че тя влага всяка частица от себе...

Джейми Лий Къртис на 66: Моят стил е в търсенето на същественото

Моят стил е в търсенето на същественото. Правила съм си много прически, сменяла съм редица тоалети, правила съм си какви ли не процедури, спазвала...