Кой е единственият балкански писател, който е печелил най-значимия приз в литературата преди световни величия като Греъм Грийн, Дж. Р. Р. Толкин, Ерих Кестнер, Лорънс Дюрел, Алберто Моравия? Годината е 1961 г., а Нобеловият комитет трябва да удостои поредния си лауреат с награда за литература. Големият Иво Андрич успява да се пребори, а останалите отпадат от надпреварата. Награждаването е проведено в стокхолмската зала Концертна палата на Шведската академия. Това е първата Нобелова награда за писател от Балканите и въобще сред южните славяни.
По това време Нобеловите награди имат вече 60-годишна история и са се утвърдили като най-престижното световно отличие за литература, въпреки че около присъждането й нерядко е имало и сериозни възражения, а и няколко шумни международни скандала.
Мъдрият хроникьор на балканския „караказан“ и най-значимият писател от бивша Югославия през 20 век е роден на 9 октомври 1892 г. Въпреки че в църковните книги е записано, че е роден на 9 октомври, писателят често е изтъквал, че се е родил в нощта между 9 и 10-ти октомври, а във всички документи като дата на раждане е записвал 10 октомври. Този рожден ден взима и Фондация „Иво Андрич“, както и Музеят-паметник на писателя в Белград.
Андрич започва да твори в навечерието на Първата световна война, а остава в историята със стихотворения, проза, пътеписи, разкази като „Мостът над Дрина”, „Прокълнатия двор”, „Знаци край пътя”, „Игра”, „Омер Паша Латас” и много други.
Роден е в с. Долац край Травник (Босна и Херцеговина) през 1892 г. През 1918 г. излиза първата му поетическа книга „Ех Роnto“, а през 1920 г. – първата му прозаическа книга „Пътят на Алия Джерзелез“. От 1921 до 1941 г. е дипломат в Рим, Букурещ, Марсилия, Мадрид, Женева и Берлин. По време на войната живее в усамотение в Белград, където пише трите си романа „Мостът на Дрина“, „Травнишка хроника“ и „Госпожицата“, които излизат през 1945 г. След Втората световна война е професионален писател в Белград и се радва на най-високо национално и международно признание. Умира през 1975 г. в Югославия.
Представяме ви избрани цитати от Иво Андрич:
„Животът ни връща само това, което даваме на другите.“
„Не е страшно, че се старее, отслабва и умира, а това че след нас идват и нахлуват нови, по-млади и различни. Всъщност в това е и смъртта.“
„Ходът на събитията в живота не зависи от нас, никак или много малко, но начинът по който приемаме събитията зависи в добра степен от нас самите, на това трябва да се изразходва сила и обръща внимание.“
„Когато хората разберат колко малко ум управлява света, биха умрели от страх.“
„Злобата и добротата на един народ са продукт на обстоятелствата, в които той живее и се развива.“
„Ще дойде време когато умните ще мълчат, глупаците ще говорят, а бандитите ще се обогатят.“
„Толкова е жива в слабия човек потребността да се лъже и толкова неограничена възможността да бъде излъган.“
„Тогава усети как човек може да се ломи и раздвоява в себе си, как може да пада и да се издига в своите очи, накратко: как преминаванията могат да бъдат плодни, как са неуточнени и опасани докато траят, как скъпо се плащат и горко се окайват като минат.“
„Нещастие е да живееш без Бога и да предадеш вярата на баща си.“
„За любовниците времето винаги е кратко и нито един път не е достатъчно дълъг.“
„Аз още не съм видял някой, който добре са го набили и да го е забравил, но сто пъти съм виждал хората да забравят и най-добрите съвети и поуки“.
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/