По-зрялото поколение още помни колко провокативна беше Йоко Захариев като изпълнител. Нейните хитове „Хиперсоник“, „Не си“, „Бели криле“ продължават да радват и младите, които за съжаление пропуснаха златните времена на хубавата българска музика от началото на 2000 година.
Сега Йоко ни изненадва приятно и с поетичния си талант – дарба, която не сме подозирали, че носи в сърцето си. Защото тя наистина пише със сърце и душа, а думите ѝ със сигурност трябва да оживеят и върху страниците на книга.
Следете страницата на Yoko Zaharieff във Фейсбук. В нейните стихове всеки ще припознае по малко от себе си.
“Неизвинено отсъствие “
Не ме боли силно.
Боли ме бавно.
Като лампа, която трепти в празна стая
без да изгасне.
Не искам много.
Само едно докосване,
в което никой да не ми каже:
„не сега“,
или „не така“.
Научих се да нося себе си
като неизвинено отсъствие,
като дреха с погрешен размер —
слагам я все пак.
Свиква се.
Понякога се смея на глас,
но смехът ми е като вятър зад врата:
някой го усеща,
никой не го помни.
Не искам да съм герой.
Нито образ.
Нито твое вдъхновение.
Само сянка, която остава,
дори когато не гледаш.
————
Yokkko
ARTDAY.BG
