Дилън Марли Томас е роден в Суонси, Уелс, на 27 октомври през 1914 г. Първата си книга с поезия – „18 поеми“, публикува двадесетгодишен, когато се премества да живее в Лондон. През 1936 г. излиза втората му книга, отново скромно озаглавена – „25 поеми“. През 1939 г. излиза сборникът „Карта на любовта“, а през 1940 белетристичната му творба „Портрет на художника като млад пес“.
В Лондон Томас се увличa по драматичното изкуство и е един от редовните гласове, звучащи по BBC при драматизацията на творбите на Шекспир и литературните вечери на английската поезия. През 1952 г. е поканен да чете лекции в няколко университета в САЩ на тема модерна поезия. По време на престоя си там пише „Под млечна гора“, като първото пробно четене на пиесата е на любителски запис, с гласовете на студенти, приятели и автора. В Щатите Дилън се разболява и умира в Ню Йорк, в болницата Св. Винсент, на 9 ноември 1953 г. Подготвените за печат „Събрани поеми. 1934-1952“ излизат през година по-късно.
Припомняме си някои от мислите на големия поет:
„Когато човек изгаря своите мостове, се получава много хубав пламък.“
„Алкохолик е някой, който пие колкото теб, но не го харесваш.“
„Добрата поема допринася към реалността. Светът никога вече не е същият, след като му се добави една добра поема.“
„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.“
„Този, който търси почивка, намира скука. Този, който търси работа, намира почивка.“
„Функцията на просперитета е човек да се грижи за себе си.“
„Макар любовниците да са изгубени, любовта не трябва да бъде.“
„Не бъдете прекалено критични към поемите, поне докато не бъдат написани. Винаги съм смятал, че написаното вдъхва някаква сигурност. Ако не струва, поне има убеденост.“
„Някой ме отегчава. Май съм аз.“
„В себе си държа един звяр, един ангел и един луд.“
„Поезията е най-важното нещо в живота. Много повече харесвам да си лежа във ваната и да си чета Агата Кристи.“
Борис Белев
ARTday.bg
