Чели ли сте историческия трилър „Мистерии в Хераклея Синтика“? Да и бяхте приятно изненадани?! Значи „Деултум посреща Свирепия“ също е за вас. А ако все още не сте, но ви е интересно какво разкриват археолозите по българските земи и как събраната научна информация от античността може да се вплете в литературен сюжет – новата книга от поредицата „Провокирано от археологията“ (изд. „Ноус“) най-вероятно ще събуди любопитството ви.
Автор отново е журналистката Ирина Вагалинска, която с удоволствие и с усет за интересно писане успява да създаде вълнуваща интрига и герои с интересни съдби. Официалната премиера на „Деултум посреща Свирепия“ е на 14 октомври от 18:30 часа в зала „Яйцето“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието е интердисциплинарно, организира се съвместно с Катедрата „Класическа филология“ към Факултета по класически и нови филологии в СУ, а паралелно с разговора за книгата проф. д-р Людмил Вагалински, в качеството си на проучвател на най-голямата римска колония по днешните български земи, ще направи мултимедийна презентация на разкритото в Деултум (недалеч от Бургас) през последните десетилетия.
Колко назад в миналото ще ни отведе и къде точно е мястото на събитията в новия исторически трилър?! Книгата потапя читателите първо в живота на Римска Галия през лятото на 177 година след Христа. В амфитеатъра на Лугдунум (днешен Лион) едно осемгодишно момче се е свило до портата към арената и слуша ръмженето на хищниците, примесено с предсмъртните стенания на осъдените християни. Скоро и неговата майка ще бъде разкъсана от мечка, а то няма да забрави това и близо три десетилетия по-късно ще търси справедливост…
Годината вече е 202-ра, а действието се развива далеч на югоизток, на територията на Деултум, основан от ветерани на VIII Августов легион през 70 г. сл. Хр. Жителите и управителите на града са в трескава подготовка за посещението на император Септимий Север. Severus може да се преведе като Жестокия или Свирепия и това не е случайно. По онова време венценосецът и семейството му се завръщат след дълъг престой в Египет и Сирия, преминавайки през Тракия на път за Рим. През същата 202 г. императорът издава едикт, насочен срещу разпространението на юдаизма и най-опасната му „секта“ – християнството. Как ли биха го приели последователите на Иисус в Деултум, където е открито най-древното археологическо свидетелство за присъствието на християни по нашите земи…
Впрочем въпросното свидетелство под формата на навита на руло сребърна пластина с издраскан кръст като първа буква от името на Христос е сред реалните артефакти, вплетени в сюжета. Някои от другите са златна обица с фалшиви перли, елемент от щит на Минерва с релефна Гигантомахия, амулет с изображение на почитания от гностиците Абрасакс, парче от каменен афиш за таврокатапсия (борба с бикове) и още интересни надписи от края на II – началото на III в. сл. Хр.
Сред героите в романа също има реални исторически лица – редом с император Септимий Север са втората му съпруга Юлия Домна и техните синове Гета и Каракала. Да не говорим, че в античния Деултум наистина е имало амфитеатър, място за провеждане на ловни и гладиаторски игри, съответно и за развитие на една от основните сюжетните линии. Не всички сблъсъци обаче стават на арената. Част от битките в романа са подмолни, макар и не по-малко жестоки. Защото от историческите извори за епохата изплуват сведения за дълбок конфликт между преторианския префект Гай Фулвий Плавциан и втората императорска съпруга, августа Юлия Домна, която той обвинява в разврат, а тя него – в заговор за завземане на властта. Кой надделява и как? През април 202 г. наследникът на престола Каракала се жени за дъщерята на преторианския префект – Плавцила, но през 205-а нейният баща все пак е обвинен и екзекутиран. Шест години по-късно Юлия Домна преживява ужаса да види как по-малкият ѝ син Гета пада убит в краката ѝ по заповед на по-големия – Каракала…
Това сочат изворите, но „Деултум посреща Свирепия“ не стига до тази развръзка, а по-скоро подсказва какво може да е довело до нея. Отношенията между членовете на императорското семейство са реалистично предадени и не по-малко завладяващи от битките на арената. А сред героите на романа има не само хора от властта, гладиатори и преторианци. Читателите ще се срещнат с още интересни персонажи, между които фалшификатор на зарове, шпионин под прикритието на войскови снабдител и красива либертина с ревнив господар.
След финала и този път, подобно на „Мистерии в Хераклея Синтика“, авторката прокарва паралели между трилъра и изследванията в своеобразен бонус към читателите, озаглавен „Истина или измислица“ – документално четиво с цветни илюстрации на част от археологическите находки от Деултум.
Подобен литературен сюжет, провокиран от реални археологически свидетелства, би могъл да получи и екранен живот, но какво мисли авторката? „Да, възможно е, защото повествованието и диалозите, струва ми се, са подходяща основа за сценарий – казва Ирина Вагалинска. – Но дори двата исторически трилъра да си останат само на хартия, хубавото е, че те привличат вниманието на читатели извън тесните научни среди. Важно е колкото може повече хора да си кажат: „Ей, това е интересно!“. И да поискат да отидат там, където археолозите попълват белите петна в познанието за нашето минало. Защото иманярството, което унищожава тази информация, вирее най-добре в среда, безразлична към културно-историческото наследство“.
Кой кой е в предстоящото събитие на 14 октомври в СУ:
Ирина Вагалинска завършва история със специалност „История и теория на културата“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е дългогодишен журналист (в няколко всекидневника и в сп. „Тема“, където стига до отговорен редактор с постоянни рубрики за нови книги и за археология). През 2006-а е поканена в журито на най-голямата тогавашна литературна награда в България – „Вик“ (за български роман на годината) и участва в избирането на победителя: Боян Биолчев за „Амазонката на Варое“. Нейна аналитична статия в сп. „Тема“ за държавната политика в сферата на археологията ѝ носи номинация за журналистическия приз „Черноризец Храбър“, присъждан от Съюза на издателите в България.
След 2015 г. започва да редактира книги за някои от най-големите български издателства като „Сиела“, „Колибри“ и „Книгомания“. Автор е на статии, разкази, есета и сценарии за кратки видео филми. „Мистерии в Хераклея Синтика“ е първият ѝ роман, а две години след него излиза и „Деултум посреща Свирепия“. Заедно със съпруга си проф. д-р Людмил Вагалински продължава да поддържа медийната платформа Archaeologia Bulgarica и да търси неутъпкани пътеки, по които реалните факти от българската история да достигат до все по-широка аудитория. Част от дейността на платформата е създадената през 2018-а по идея на журналистката приключенска и образователна настолна игра „Археолози срещу иманяри“ върху картата на България – първата от този тип в света, направена с участието на професионален археолог.
Проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) е не само утвърдено име в международната научна общност, но и човек с голямо сърце, отворен за нови идеи, работохолик по природа. Завършва специалност „История“ с профил „Археология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, по-късно специализира при проф. д-р Ф. Бирбрауер в Мюнхен и при проф. В. Менгин в Берлин. През 2010 г. е избран за директор на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) и остава на поста два мандата (осем години). Избиран е за председател на междуведомствения Теренен съвет към министъра на културата, участва в оценителни комисии на МРРБ по културно-историческото наследство; бил е рецензент за Фонд научни изследвания, за комисиите Фулбрайт и за Немската служба за академичен обмен.
От 2007 г. ръководи разкопките на античния град Хераклея Синтика край с. Рупите в община Петрич, а от 2003-а – на римската колония Деултум край с. Дебелт, община Средец. През 2011 г. води теренното археологическо проучване във връзка с изграждане на газопровода „Набуко“ на територията на България, както и издирването, свързано с изграждане на газопровода „Южен поток“ през 2014 г. През 1992 –2002 г. е начело на българския екип в българо-немски проект за изследването на късноримския кастел Ятрус край с. Кривина, Русенско. В периода 2012 – 2014 г. е ръководител от българска страна на международния проект „Разширяване на Дунавския лимес – Световно наследство на ЮНЕСКО по Долния Дунав“, а през 2013 – 2016 г. – на проекта Advanced Research Infrastructure for Archaeological Dataset Networking in Europe (ARIADNE) с участието на 25 организации от 24 европейски страни. Председател е на организационния комитет, провел XXII Световен Лимес конгрес през 2012 г. в Русе. В периода 2015 – 2017 г. става ръководител от българска страна на най-мащабния морски проект в света – Black Sea M.A.P. (Black Sea Maritime Archaeology Project), по който са изследвани и картирани повече от 1200 кв. км площ от българската акватория на Черно море и са проучени 61 корабокрушения от всички исторически епохи.
През 1997 г. създава научното списание Archaeologia Bulgarica, единственото българско периодично издание за хуманитаристика, класирано в ERIH plus и в Scopus. В стремежа си да популяризира достиженията на науката и извън тесните професионални среди, през май 2018 г. става съучредител на медийната платформа Archaeologia Bulgarica.
ARTDAY.BG
