Отвъд диагнозата: животът на един социопат

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Социопат“ от д-р Патрик Гагни e смел, откровен и дълбоко провокативен разказ, който разбива утвърдените митове за едно от най-неразбраните състояния в психичното здраве.

В тези силно лични мемоари авторката ни допуска до своя вътрешен свят – свят, в който емоциите не се преживяват по познатия начин, а усещането за различност започва още в детството. Още като дете тя осъзнава, че не реагира като останалите – не изпитва страх, вина или привързаност така, както се очаква, и това я поставя в постоянен опит да разбере себе си и мястото си сред другите.

Социопат, мемоари

„Социопат“ проследява този дълъг и често болезнен път – от обърканото момиче, което си задава въпроса „Какво ми има?“, през годините на търсене, бунт и самонаблюдение, до момента, в който тя не само намира отговори, но и превръща личната си история в мисия. Днес д-р Гагни е психотерапевт, който работи именно с хора, определяни като „трудни“ – хора, които твърде често са заклеймявани, без да бъдат разбрани.

Книгата поставя под съмнение популярните представи за социопатите като безчувствени и опасни личности и предлага една далеч по-нюансирана и човешка перспектива. Тя показва, че зад диагнозата стои човек, способен да изгражда връзки, да обича и да бъде част от обществото – макар и по различен начин. Вместо да търси оправдание, авторката настоява за нещо много по-важно: разбиране, внимание и разговор.

С директен стил и без излишна сантименталност, „Социопат“ е книга, която предизвиква, разклаща и остава дълго след последната страница. Това е история за различността, но и за усилието да бъдеш по-добра версия на себе си – въпреки всичко.

„Аз съм ревностна майка и съпруга. Аз съм отдаден терапевт. Аз съм невероятно очарователна и популярна… Но познайте какво? Аз лъжа. Крада. Не изпитвам угризения и чувство за вина. На света няма почти нищо, което да не съм способна да направя. Казвам се Патрик Гагни и съм социопат.“

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...

Антон Радичев, всеотдайният рицар на театъра и киното

Днес празнуваме рождения ден на един от най-обичаните, колоритни и всеотдайни рицари на българската сцена и екран – неподражаемия Антон Радичев. Човекът, чийто глас,...

Изабела Роселини получи наградата за изключителен принос към киното

Седемдесет и деветият Международен филмов фестивал в Локарно беше открит в сряда вечерта със световната премиера на френско-белгийско-шведската драма Les yeux verts („Зелените очи“),...

Мандрица, единственото албанско село в България

Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, община Ивайловград, е единственото албанско село в България. То се намира на около 20 километра южно...