На 27 август Православната църква почита паметта на св. Пимен Велики – един от най-прославените пустинни отци и духовни наставници на ранното християнство. Народният календар свързва деня с редица поверия за времето, есента и предстоящата зима. Особено внимание се обръща на офиката, жълъдите, облаците и гръмотевиците, а сред най-строгите забрани са даването на пари назаем, кавгите и ходенето бос в росата.
Пимен Велики е роден в Египет около 340 г. Още като млад той приема обет за мълчание и отречение от светския живот и се оттегля в пустинен манастир близо до Диоклес. Заедно с него били братята му – по-големият Анувий и по-млад брат, чието име не е запазено.
Години наред Пимен живее в строг пост, молитва и въздържание. Според житието той се отличавал със силна воля, монашеска дисциплина и дълбока духовна мъдрост, заради което постепенно се превърнал в един от най-почитаните пустинни отци.
Славата на преподобния достигнала до владетеля на страната, който пожелал да го види. Пимен отказал срещата, защото не желаел човешки почести и се страхувал от суетната слава. Владетелят бил недоволен и според преданието задържал племенника на светеца, като поставил условие Пимен да дойде при него.
Монахът останал непреклонен и отговорил с такава мъдрост и достойнство, че владетелят бил впечатлен и освободил младежа. След това Пимен продължил да странства, докато отново не се установил в египетската пустиня.
Св. Пимен останал в пустинята до края на живота си, отдаден на молитва и пост, но никога не отказвал духовен съвет на хората, които го търсели. Много от неговите наставления били записани и по-късно включени в сборници с поученията на пустинните отци.
Преподобният починал на около 110-годишна възраст, приблизително през 450 г. Паметта му остава свързана с мъдростта, смирението и отказа от човешка слава.
Народните вярвания на 27 август обръщат особено внимание на времето. Ако в деня на св. Пимен има силна гръмотевична буря, се смята, че есента ще бъде топла. Ако небето е покрито с много облаци, се очакват краткотрайни дъждове.
Офиката също служела като своеобразен природен календар. Ако дърветата са отрупани с плодове, според поверието предстои дъждовна есен и мразовита, снежна зима. Многото жълъди пък били приемани като знак за много студени зимни месеци.
Една от най-строгите народни забрани за деня е свързана с парите. Смятало се, че на 27 август не трябва да се дават пари назаем, защото заедно с тях човек може да отдаде част от собственото си благополучие и късмет.
На този ден не бива и да се влиза в кавги, да се ругае или да се използват обидни думи. Според старите представи конфликтът, започнал на празника, може да се проточи дълго и трудно да бъде забравен.
Друга стара забрана предупреждава да не се ходи бос в утринната роса. В народните представи това можело да донесе слабост и неприятности, затова хората избягвали да стъпват с боси крака по мократа трева.
Особено отношение имало и към офиката. На 27 август не се препоръчвало да се ядат плодовете й или да се чупят клони от дървото. Вместо това хората наблюдавали колко плод има по него и по този знак се опитвали да предскажат какви ще бъдат есента и зимата.
ARTDAY.BG
