Има актьори, които прекарват кариерата си в опити да избягат от амплоато, което ги е направило известни. Има и такива, които го прегръщат толкова съвършено, че се превръщат в дефиниция за цял жанр. Хю Грант направи и двете. Днес британецът с момчешка усмивка и хаплив хумор навършва 66 години – перфектен повод да си припомним защо киното просто не може без него.
За милиони зрители по света Хю Грант винаги ще бъде Чарлз от „Четири сватби и едно погребение“ (1994). Ролята, написана от сценариста Ричард Къртис, му донесе „Златен глобус“ и го превърна за една нощ в глобална суперзвезда. С разрошената коса, притеснителното заекване и вродената британска неловкост, Грант създаде нов архетип за романтичен герой.
Последваха златни класики като „Нотинг Хил“ (1999) – където доказа, че обикновен собственик на книжарница може да спечели сърцето на най-голямата холивудска звезда (Джулия Робъртс); „Дневникът на Бриджит Джоунс“ (2001) – където направи брилянтен завой, заменяйки добрите момчета с очарователния и безскрупулен прелъстител Даниел Клевър; „Наистина любов“ (2003) – неговият танц на „Даунинг Стрийт“ 10 като министър-председател остава една от най-щастливите сцени в историята на коледното кино.
Най-интересната част от кариерата на Хю Грант обаче започна тогава, когато той реши, че му е писнало да бъде „сладък“. През последното десетилетие актьорът преживя истински ренесанс, избирайки роли, които умишлено подкопават стария му имидж.
Той изигра нарцистичния актьор Феникс Бюканън в „Падингтън 2“ (роля, за която получи безусловни суперлативи от критиката), появи се като ексцентричен гангстер в „Джентълмените“ на Гай Ричи и направи вледеняващо силна роля в лимитирания сериал „Отмяната“ заедно с Никол Кидман. Вместо да остарее като угасващ секссимвол, Грант се превърна в един от най-търсените и забавни характерни актьори.
В реалния живот Хю Грант е далеч от романтичния образ. Той е известен със своя остър, самоироничен и често циничен хумор. Когато го питат защо вече не снима романтични комедии, той просто отговаря: „Станах твърде стар, дебел и грозен за тях“. Освен с кино, през последните години той се посвети активно на кампанията Hacked Off, защитаваща правото на личен живот срещу безскрупулните практики на таблоидите.
Хю Грант доказа, че чарът не остарява – той просто променя формата си. От неловкия младеж, който не може да изрече едно любовно обяснение, до зловещо забавния антигерой, той остава истинско национално съкровище на британската култура.
ARTDAY.BG
