Три стихотворения от новата книга на поетесата „На срички и сезони“
Соня Аврамова Георгиева e родена на 01.08.1972 г. в град София. Завършила е ВТУ „Тодор Каблешков”, специалност „Счетоводство и контрол”. Два пъти участва със свои творби в поетичен конкурс „Ерато”. Първите ѝ стихотворения се явяват за света през 2003 г., но по-сериозно пише и публикува стихове в литературните сайтове от 2011-а.
След „И аз ще се науча да изгрявам“ сега излезе и втората ѝ стихосбирка, озаглавена „На срички и сезони“.
Представяме ви три стихотворения от книгата:
ОТ КАМБАНАРИЯТА НА ДЪЖДА
И когато нощта се препълни със тъжни куплети,
аз ще знам, че дъждът през деня ги е пял.
И преди да е казал, че иска от утре да свети,
ще е казал, че иска изобщо да не е валял.
Аз ще знам, че събирам своите светли посоки
там, където нощта ме загръща със лунния шал.
И ще мога да сложа страха под езика си вечер,
та в съня да не газя във локви, във троскот и кал.
Аз ще знам – топлината, която покълва, когато обичам,
е единствен и нужен спасителен сал.
И ще рухна без теб, непосилна да нося небето,
ако въздухът хладен олекне внезапно със грам.
И тогава, когато и тази ми смърт се отложи,
ще се вслушам в живота.
Както Господ – в молитвата в храм.
ЗАТОВА ГО ОБИЧАМ
Не прилича на май. Не прилича на нищо познато.
От единия край чак до другия псува съдбата.
За какво му е дом, в който няма на кой да разкаже
умореният ден колко много живот му окраде.
Има тъжни очи, със които пресича небето.
Всеки залез кърви, а пък той му превързва сърцето.
Няма нищо против, нека някой и него обича,
а пък босият ден след съдбата му после да тича.
Не прилича на мен. Той прибира на топло тъгата
и я гали със стих. И със него си кърпи душата.
Има много мечти. Затова преобръща земята
и перце по перце всяка вечер им шие крилата…
КАПЧУК
Нищо не крие нощта.
Освен един сън – буден.
Този сезон умря,
без да разцъфне в чудо.
Нищо не чувам сега.
Освен един марш – последен.
Как да звучи стиха
с този глас – сив и леден.
Още навявам тъга.
Станах догоре пряспа.
Паднеш ли с мен в снега –
никакъв шанс за бягство.
Галя го с мокра ръка.
С ледни очи и устни.
Колко е тъжен смеха
в къща без летни чувства.
Пак ще излъжа съня.
Този сезон е мъртъв.
Нищо не плаче така,
както капчук на църква…
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/