На екрана той побеждава злодеи и целува красавици. В живота има репутация на щедър и благороден човек, аристократ по рождение, или поне по дух. Малцина обаче знаят, че през целия му живот брилянтният Жан Маре отчаяно се бори за правото да е просто порядъчен човек. При това се бори със самия себе си.
Жан Маре (истинското му име е Жан Алфред Вилен Маре) е роден на 11 декември 1913 г. в Шербур, Франция. Играе в приключенски филми героични роли и смели персонажи, поддържа отлична физическа форма, сам изпълнява различни каскади, бори се с мечове, язди, скача от прозорци и мостове. Режисьорите специално композират кадрите така, че да се види, че триковете изпълнява самият актьор. Има изключително излъчване – мощна атлетична фигура, мускулести ръце и крака, смело и мъжествено лице с ярки волеви черти. В най-добрите си роли Жан Маре дава на света неповторими образи на рицари и авантюристи, безстрашни, хора с непобедим дух. Независимо от мъжествена външност и съкрушителен успех сред женските сърца обаче, Маре избира да живее с мъж. Известен е с дълголетния творчески и любовен съюз с писателя, поета и режисьора Жан Кокто, когото среща през 1937 г. и с когото са заедно в продължение на 20 години.
Творческият и любовен тандем Жан Кокто-Жан Маре
В киното изгрява през 1943 г. с филма „Вечното завръщане” (1943), заснет по сценарий на Кокто по мотиви от „Тристан и Изолда”. А с филмите, които се появяват след това, звездата на актьора заблестява още по-ярко. Сред тях се открояват най-вече тези, в които играе под режисурата на Кокто: „Красавицата и звярът” (1946), „Двуглавият орел”, „Ужасните родители” (1948), „Орфей” (1950) и „Завещанието на Орфей” (1960). След смъртта на Кокто през 1963 г. актьорът продължава да твърди, че дължи всичко на него и споделя с присъщото му чувство за хумор: „Кокто ми приписваше всичките си достойнства и това беше единственият му недостатък”.
Граф Монте Кристо остава негова емблематична роля
До последния си дъх на 8 ноември 1998 г. Маре отказва да се възприема като звезда, пред която благоговеят милиони почитатели. Винаги играе така, както живее, както диша. Театърът, в много по-голяма степен от киното, въплъщава смисъла на живота му. Именно играта на сцената, според собственото му признание, му е дала усещането за пълноценно съществуване. „Животът ми премина в забавление. Когато чуя актьори да се оплакват от тежестта на професията, ми иде да се разсмея. Никога не са ме изморявали роли, а най-малко Сирано и крал Лир”. На практика последните тридесет години от живота на Маре също са свързани с Кокто – той написва книга за него, поставя негови пиеси, издава стихове, написва и сам пиеса „Кокто-Маре”. Заради него започва да се занимава с живопис и скулптура, защото някога Кокто го убеждава, че има талант. Казват, че Пикасо, когато видял ранни произведения на Маре, се учудил как толкова талантлив творец „може да се занимава със снимане и работа в театър”.
Самият Пикасо харесва скулптурите на Маре
За свое основно постижение актьорът смятал не ролите, не признанието и дори не таланта. „Моето щастие е в това, че се стремях да се избавя от недостатъците, които ми пречеха да съм човека, който исках да бъда”. А няколко месеца преди смъртта си Маре дава интервю за L’Express и на въпроса страхува ли се от старостта, отговаря така: „От нищо не ме е страх – нито от смъртта, нито от немощта. Имах такъв късмет! Ако на 20 години Господ ми беше предложил такава сделка – до 70-ата си година да имам всичко – пари, слава, приятели, любов, последователи, а след тази възраст всичко да се срине, щях въпреки това да подпиша без колебание! А аз, представяте ли си, имам вече 14-годишна отсрочка!”
Жан Маре умира година след като отбелязва тази „отсрочка”- на 8 ноември 1998 г. Може би като победител в битката с чудовищата.
Мануела Георгиева
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
